Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Маргали се взираше учудено в повереницата си — този път наистина изглеждаше пораснала, за разлика от злополучния годеж преди по-малко от година.
Някога тази церемония имала много практична цел — всички да поднесат или направят за новата си посестрима нещата, които ще й бъдат нужни в живота й като жена. Още спазваха донякъде традицията и всички седнаха да шият за известно време. През това време лирата минаваше от едни ръце в други. Гостенките трябваше да изпеят балада или да разкажат история, с която да развеселят останалите. Елиса бе накарала слугите да донесат и високата й арфа от учебната стая на Дорилис. Изпя няколко от по-старите планински песни.
Рената забеляза, че момичето не хапва почти нищо, макар на подносите по масите да бяха подредени любимите й сладкиши.
— Чия, какво ти е?
Дорилис разсеяно разтърка клепачите си.
— Уморена съм и малко ме болят очите. Никак не ми се яде.
— Ей, мина времето за глезотии — закачливо се обади една от гостенките. — Преди три-четири дни трябваше да те боли главата и да се оплакваш. — Тя се взря в ленената дреха на скута на момичето. — Дори, това какво е?
Наследницата на Алдаран отвърна със смущаваща гордост:
— Бродирам празнична риза за съпруга си.
Помръдна ръката си, за да се вижда по-добре гривната катенас на китката. Рената не знаеше да плаче ли или да се смее. На детето бяха внушили илюзии за брак, който щеше да си остане само гавра с нея! Е, още беше съвсем млада, а и какво лошо имаше да украси с шевици риза за големия си брат… всъщност неин съпруг според закона.
Елиса довърши песента и се обърна към Касандра.
— Ваш ред е, лейди Хастур — напомни почтително. — Ще ни изпеете ли нещо?
Касандра се поколеба притеснена, но знаеше, че ако откаже, могат да я сметнат за прекалено надменна.
— С удоволствие, но не съм се учила да свиря на арфа. Дали някоя от вас ще ми подаде онзи рил, още ми е трудно да стъпвам на крака си…
Щом настрои по-малкия инструмент, тя им изпя с приятния си леко дрезгав глас две от песните на далечния Валерон. Бяха непознати на жителките на планините и те помолиха да чуят още, но Касандра завъртя глава.
— Друг път. Сега е ред на Дорилис, а и мисля, че гори от нетърпение да ни се похвали с новата си лютня.
Пищно украсената лютня беше подаръкът от дом Михаил, за да замести стария инструмент на Алисиана, на който Дорилис се учеше досега.
Момичето вдигна мудно поглед от сгънатия на коленете й лен.
— Нещо не ми се пее, моля те да ми простиш, сроднице. — Пак си разтърка очите. — Боли ме главата. Трябва ли да шия още?
— Точно днес никой не те принуждава, миличка — увери я Маргали.
Касандра и Рената лесно доловиха добродушната насмешка в мислите й — Дорилис честичко се оплакваше от главоболие, щом опреше до омразното шиене.
— Как смееш да говориш така за мен! — кресна в този миг наследницата на Алдаран и захвърли недовършената риза на пода. — Наистина ми е зле, не се преструвам! Дори не ми се пее, а никога не ми се е случвало…
И най-неочаквано се разплака, а Маргали я зяпна стресната и угрижена. „Че аз дори не си отворих устата! Боговете да ни пазят, у детето май се пробужда и телепатията…“
Рената повика кротко повереницата си:
— Ела, седни до мен. Твоята приемна майка нищо не е казала. Ти просто прочете мислите й. И това няма защо да те тревожи.
Маргали обаче нямаше навика да прегражда съзнанието си от Дорилис. До този ден се залъгваше, че приемната й дъщеря няма да бъде телепат. Не успя да потисне паниката си.
„О, милосърдна Авара! И това ли ще ни сполети? Предишните деца на господаря ни, горкичките, умряха така. Ето, започва се и при нея!“
Обърканата Рената се постара да простре съзнанието си като мрежа, за да не чуе Дорилис безмълвното вайкане, но беше късно. Хлипането на момичето изведнъж заглъхна, тя се вторачи в наставницата си, вцепенена от ужас.
„Братовчедке, ще умра ли?!“
— В никакъв случай! — твърдо отсече Рената. — Според теб защо толкова те обучавахме, ако не да укрепим силата ти срещу такъв край? Просто не очаквах тази дарба да се пробуди у теб толкова рано. И не се опитвай повече да проникваш в ничии мисли, още не знаеш как. Ще ти помогнем да овладееш и телепатията, но ти е нужно време.
Само че Дорилис вече не я чуваше. Озърташе се трескаво като животинче в клопка, с увиснало чене и толкова зейнали от страх очи, че бялото се виждаше навсякъде около свитите зеници.