Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Братът на Осело е пазач от охраната. Той казал, че червенокосият влязъл в парка, преди да затворят, но не го видял да излиза. Сделката, която си сключила с Борджия, е пълна лъжа. Те ме искат мъртъв. Да тръгваме.
Нагласиха кислородните бутилки и пристъпиха към жертвения кладенец.
Мик уви въжето около ръката си и провеси крака в дупката. Петимата маи бързо го спуснаха във вонящата студена вода, после хвърлиха въжето на Доминик.
Мик нагласи маската на лицето си. Видимостта в кафявата, смърдяща на плесен вода беше по-малка от метър.
Когато увисна над тъмната повърхност на кладенеца, Доминик се разтрепери. „Защо правя това? Да не съм полудяла?“ Парливата смрад я задави. Доминик бързо надяна маската.
Мик изплува на повърхността, махна тревите от косата си и завърза на кръста й жълтото въже, което бе прикрепено за колана му.
— Долу е тъмно. Не искам да се разделяме.
— Какво точно търсим?
— Нещо като порта в южната страна. Достъп до вътрешността на пирамидата.
— Но пирамидата се намира на няколко километра, Мик.
Той се гмурна във водата. „По дяволите“ — помисли Доминик, погледна за последен път луната и го последва.
Плува слепешком няколко минути, после усети, че Мик дърпа въжето. Спусна се на пет-шест метра, като риташе с всички сили, после видя отражението от лъча на фенерчето му върху стената на кладенеца.
Мик претърсваше варовиковата стена, която бе обрасла с растителност. Направи знак на Доминик да се приближи от дясната му страна и продължи да сече с ножа си гъстата растителност.
Доминик извади ножа си и започна да чука по стената. След десетина метра ръката й се плъзна в еднометрова дупка и се заплете в растенията.
От дупката излезе двуметрова змия, мина покрай маската й и се стрелна в тъмната вода.
Доминик заплува нагоре и повлече и Мик.
Излезе на повърхността, махна маската от лицето си и се закашля.
— Какво стана?
— Не ми каза, че има змии! Не мога да ги понасям…
— Ухапа ли те?
— Не, но се отказвам. Това не е гмуркане, а потапяне в течни лайна.
Доминик развърза въжето. Ръцете й трепереха.
— Дом…
— Не, Мик, дойде ми до гуша. Нервите ми са обтегнати до скъсване и кожата ме сърби от тази гнусна вода. Продължавай без мен. Намери тайния си тунел или онова, което търсиш, по дяволите! Ще се срещнем горе на върха.
Мик я погледна разтревожено, после се гмурна във водата.
— Хей, Осело! Хвърли въжето!
Доминик нетърпеливо зачака маите да се появят до кладенеца.
Но там нямаше никого.
— Хей! Чувате ли? Хвърлете въжето!
— Добър вечер, слънчице.
По гърба й полазиха ледени тръпки. От храстите излезе Реймънд. Светлата червена точка на лазерния мерник на ловджийската му пушка спря на гърлото й.
Белият дом
Вашингтон, окръг Колумбия
Президентът Малър имаше чувството, че някой го е ударил в корема. Отмести очи от доклада на Министерството на отбраната и погледна генерал Фекондо и адмирал Гордън. Слепоочията му пулсираха. Усети такава немощ, сякаш нямаше сили да се крепи на стола.
Пиер Борджия нахлу в Овалния кабинет. Зачервените му очи блестяха от омраза.
— Току-що получихме нов доклад. Двайсет и една хиляди души са умрели в Сибир. Два милиона са загинали в Кунмин. Цял град в Туркменистан е бил унищожен. Журналистите вече се събират долу.
— Руснаците и китайците не са губили време да мобилизират силите си — отбеляза генерал Фекондо. — Официалната реакция е, че всичко това е част от военното им учение, но жертвите са много по-многобройни от предвидените.
Главнокомандващият морските операции започна да чете от лаптопа си.
— Сателитното ни разузнаване е проследило осемдесет и три ядрени подводници, сред които новата руска „Борей“. На всяка има по осемнайсет балистични ракети „СС-Н-20“. Добавете към този списък още дванайсет китайски подводници, също въоръжени с балистични ракети, и…
— Не са само подводниците — прекъсна го генералът. — И двете страни са разположили стратегическите си сили в състояние на повишена бойна готовност. „Тъмна звезда“ следи ракетоносача „Петър Велики“, който е отплавал двайсет минути след последната експлозия. Говорим за комбиниран сухоземен и морски арсенал с боеспособност за нанасяне на пръв удар, надвишаваща две хиляди ядрени бойни глави.
— Господи! — Малър пое дълбоко въздух и почувства стягане в гърдите. — Пиер, колко остава до конференцията на Съвета за сигурност?