Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Кажи му, че ще бъда там.
И — искаше ми се да допълня — кажи му, че току–що се срещнах с един мениджър на взаимен фонд, Елиът Кепъл, който разследва подробно нашия фонд. И е открил, че „Екскалибър“ не е нищо повече от три празни черупкови компании, които имат тъй наречената подкрепа на три дребни, съмнителни финансови институции. Не само това — после мистър Кепъл ми каза, че неговият асистент се е обадил в Международна информация и е попитал за телефонния номер на Майкромагна в Будапеща._ Искаш ли да чуеш нещо весело, Джери? Номерът на Майкромагна го няма в указателя. И кой, по дяволите, е чувал за фирма, чийто номер да го няма в указателя? Накратко, мистър Кепъл е стигнал до заключението, че Майкромагна може би не е автентичен, функционален бизнес. Което на свой ред ме кара да се чудя — какво, по дяволите, става тук?_
През целия път към Ню Йорк аз репетирах речта, с която щях да се изправя пред Джери вечерта — реч, в която щях да поискам да разбера защо структурата на фонда е толкова дяволски подозрителна. И ако той не ми дадеше отговорите, които исках, аз щях…
Какво? Да напусна? И после да си намеря един хубав кашон, в който да се подслоня през нощта на Западен Бродуей? Напускането в този момент означаваше незабавно бедствие, пълно нещастие. Имах нужда от тази работа. Трябваше да я доведа до успех. Сигурно имаше някаква много приемлива причина, поради която компанията беше структурирана по този тайнствен начин и поради която телефонът на Майкромагна не беше записан в указателя. Искам да кажа, че този фонд бе изцяло рожба на Джак Балантайн. Макар той да не искаше името му да се свързва с него, следите в крайна сметка водеха обратно до него. И така — при положение че журналистите все още сновяха покрай него като изгладнели лешояди — нямаше начин той да се захване с нещо съмнително. Никакъв начин.
В пет се върнах в Манхатън и скочих в едно такси направо към Паркър меридиен. Не се вълнувах от срещата с Джери на приема на СОФТУС. В крайна сметка това годишно събиране на американските производители на софтуер винаги е било ключово събитие през годините, когато работех в „Компютърен свят“. Нещо по-важно, това беше мястото, където за пръв път се срещнах с Лизи. Така че присъствието ми на този прием бе още едно напомняне за това колко лошо си бях прецакал живота. Исках да се измъкна, но трябваше да се видя с Джери спешно и да получа отговори на някои трудни въпроси.
— Мамка му, това е Нед Алън…
Щом минах през вратите на приемната в Паркър меридиен, аз се почувствах така, сякаш пътувах по Мемориалната алея, в която цялата бивша история на бизнеса в компютърното списание мина пред мен като в забързан кадър. Коментарът Мамка му бе направен от Джо Доулинг — медийният шеф на Ад-Тел с предизвикателна талия. Предлагайки ми протегнатата си лапа, той направи мелодраматична стъпка назад, преди да я поема.
— Не възнамеряваш да ме цапардосаш, нали, Нед?
Успях да се усмихна.
— Много смешно, Джо — казах аз и грабнах чаша вода от таблата на минаващия покрай нас сервитьор.
— Какво, по дяволите, те води насам? — попита той. — Чух, че си напуснал бизнеса.
— Да, но сега съм в сроден бизнес. Висшите финанси, за да бъдем точни. Частен холдингов фонд, който се занимава изключително с нови технологии. И, нали разбираш, Джо, много ми се ще някога да обядваме заедно. Особено след като търсим нови компании, които може би се нуждаят от финансиране…
Джо Доулинг вече надничаше през рамото ми, надявайки се да срещне нечий поглед.
— Не мога да повярвам… Бил Джейнс! — извика той на някого. После се обърна към мен и каза: — Страхотно беше, че се видяхме, Нед. Надявам се, че това, с което сега се занимаваш, ще успее…
— Ами обяда, за който ти споменах…?
— Обади се на секретарката ми — каза той, после бързо се стрелна към другата страна на залата.
Минута по-късно се сблъсках с Денис Мадуро, бившия ми външен продавач за Масачузетс.
— Денис! — извиках аз. — Как си, по дяволите?
Той изглеждаше смаян да ме види — сякаш бях някой, който, след като са го считали за мъртъв, изведнъж се беше появил отново сред живите.
— О, Нед — изблея той. — Каква изненада…
— Добре изглеждаш, Денис. Как се отнасят към теб в РС Глоуб?
— Добре, добре… — отговори той. Звучеше обезпокоен.
— Виждал ли си някой от старата банда тази вечер? — попитах аз.
— Някъде зърнах Дъг Блухорн. Но Чък е извън града, уговаря някакви потенциални нови рекламодатели в Сан Хосе.