Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ерик кимна.
— Лорд Джеймс?
— В кабинета си е. Чувства се длъжен да остане.
След като благородниците напуснаха, Ерик каза:
— Няма какво повече да правя тук, сър.
— Още нещо — каза Уилям, бръкна в куртката си и извади малък пергамент, навит и завързан с лента и с отпечатан върху червения восък знак на сана му.
— Когато всичко свърши, дай това на баща ми, ако можеш.
Ерик се намръщи.
— Сър?
Уилям се усмихна.
— Никога не бих заповядал на някого да отиде на стената, ако сам не отида там, Ерик.
Ерик за миг се вцепени. Разбра с ужасяваща яснота, че рицар-маршалът на Кралството не възнамерява да напусне града. Преглътна с мъка. Макар двамата с Уилям да не бяха близки, беше започнал да му се възхищава заради неговата честност, храброст и ясната, хладна логика в планирането на сражението. А на вечерята с него и семейството му успя да разбере и някои неща от личната му биография. Невъзможно беше да не изпита чувство на загуба.
— Сър — промълви накрая Ерик. — Довиждане.
Уилям протегна ръка.
— Довиждане, капитане. Много от това, което предстои, е в твоите ръце. Помни, ти си способен на много повече, отколкото си мислиш.
Ерик прибра свитъка, отдаде отривисто чест и бързо излезе. Пое към портите, водещи към кейовете, като даде знак на патрула копиеносци да го последва. Извън портите отделение пехотинци се мъчеше да усмири тълпата. Паниката в града се беше развихрила с вестта за приближаващата флота и някои от бедните хорица, живеещи по бреговата линия до двореца, се мъчеха да влязат в града. Ерик спря и извика:
— Спасението ви не е тук! Източните порти все още са отворени. Или напуснете града, или се върнете по домовете си! И разчистете пътя, веднага!
Подкара коня си и тълпата се разбяга пред него и ездачите му.
Пое през града колкото може по-бързо. Знаеше на теория задачата си, но разликата между теория и практика бързо стана очевидна. Работата му беше да ръководи организираното оттегляне на защитниците на града към първата отбранителна позиция на Грейлок на изток, на около половин ден преход отвъд първите ферми извън града. Но накъдето и да се обърнеше, виждаше хаос и се съмняваше, че е възможно над цялата тази бъркотия да се наложи какъвто и да е ред. Все пак се бе заклел или да успее, или да загине. Ето защо заби пети в хълбоците на коня и продължи през човешката гмеж.
Язон грабеше всички книги, които му попадаха подръка, пъхаше ги в платнените торби и ги подаваше на момчетата, чакащи да ги отнесат в близките фургони. Ру не беше преценил добре колко време остава, докато нашествениците стигнат до Крондор, и сега наблюдаваше как работниците му опразват служебните сгради. Всичко, което бе успял да скъта — злато, кредитни писма и други ценни вещи — беше надлежно прибрано в именията му. Там вече чакаха два фургона, които да отведат жена му и децата, както и Джейкъби, на изток. Надяваше се, че Силвия много сериозно се е вслушала в съветите му и ще се присъедини към тях, щом тръгнат да се спасят от предстоящия погром.
— Това са последните, сър! — каза Язон.
— Тръгвайте! — нареди Ру.
Петнадесетте фургона, понесли цялото му движимо имущество, излязоха от големия двор на улицата. Подминаваха ги забързани хора, някои понесли покъщнината си на гръб, други просто бягаха. Из тълпата летеше мълва, че принцът е загинал, че дворецът е завзет, че всички порти са затворени и че са хванати в капан — и Ру разбра, че може да му се наложи да изостави фургоните и имуществото си, ако не се измъкне от града до залез-слънце.
Беше наел най-добрата лична охрана, която бе успял да намери, а в Крондор не бяха останали много наемници. Почти всеки мъж, годен да носи меч или да опъва лък, бе постъпил на кралска служба. Отделението от десет души, които бе наел, бяха старци и момчета, но старците бяха ветерани, а момчетата — силни и бойки.
Заплющяха камшици и конете задърпаха тежко натоварените фургони. Ру се опитваше да спаси всичко по-ценно — инвентар, инструменти и мебели. Беше убеден, че рано или късно армията на Изумрудената кралица ще бъде победена, и се опитваше да си осигури колкото може повече за възстановяване на богатството си след като войната свърши.
Попита Язон, който вече седеше на първия фургон:
— Къде е Луис?
— Отиде да търси Дънкан, щото той изчезна. Според мен е извън града.
— Защо?
— Спомена, че трябвало да иде в имението ти по някаква работа.
Ру се намръщи. Не беше виждал Дънкан от два дни, а това поставяше братовчед му в крайно неблагоприятно положение. Беше извинявал много от гафовете на Дънкан, но след като нашествениците бяха толкова близо, Ру имаше нужда от всяка възможна свободна ръка и грижата на Дънкан за собственото му удоволствие в такъв момент беше просто неизвинима.