Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Накрая бутна вратата и вече нищо не се препречваше пред погледа им. До близката стена протрито канапе беше разпънато на легло. На него лежеше неподвижно частично покрита фигура. На пода зад канапето Питър Линли се беше свил в ембрионална поза, с увити ръце около главата.
— Питър! — Томас отиде до него, коленичи и отново извика името му.
Сякаш събуден от звука, Питър си пое рязко дъх и направи конвулсивно движение. Очите му се нагласиха на фокус и забелязаха брат му.
— Не мърда. — Той натъпка част от тениската в устата си, сякаш за да не заплаче. — Върнах се у дома и тя беше тук, но не мърдаше.
— Какво се е случило? — попита Линли.
— Не мърда, Томи! Върнах се у дома и тя беше тук, но не мърдаше.
Сейнт Джеймс се приближи, до канапето и повдигна чаршафа, който покриваше по-голямата част от фигурата. Под него Саша лежеше гола върху мръсното спално бельо, с протегната напред ръка и пръсти, висящи отвъд ръба на леглото. Рядката коса покриваше лицето й, а онази част от шията, която беше открита, изглеждаше посивяла от мръсотия. Той допря пръсти до китката на протегнатата й ръка, макар предварително да знаеше, че това е чиста формалност. Някога бе работил в една оперативна група към Скотланд Ярд. Не за пръв път виждаше труп.
Изправи се, погледна Томас и поклати глава. Приятелят му се приближи, отмахна разпиляната коса и повдигна внимателно ръката, за да види степента на вкочанясване. След това отстъпи назад при вида на иглата за подкожни инжекции, забита в плътта й.
— Свръхдоза — каза Линли. — Какво е взела, Питър?
Върна се при брат си. Сейнт Джеймс остана при трупа. Забеляза, че спринцовката е празна и буталото е натиснато докрай, сякаш бе вкарала във вените си вещество, което я бе убило на момента. Беше трудно за вярване. Той се огледа за нещо, което да му подскаже какво може да е взела, за да причини такава смърт. На щайгата до леглото нямаше нищо, освен празна чаша с покрита с петна лъжичка в нея и остатъци от бял прашец по ръба. На самото легло нямаше нищо друго, освен трупа. Той отстъпи назад и огледа пода между леглото и щайгата. Точно тогава го видя и почувства прилив на ужас.
Сребърно шишенце лежеше на една страна, почти извън полезрението му. От него се беше изсипал бял прах, несъмнено същият като по ръба на чашата — веществото, причинило смъртта на Саша Нифърд. Неподготвен за гледката, Саймън усети как сърцето му се разтуптява. Заля го внезапна горещина. Не можеше да повярва.
Шишенцето беше на Сидни.
Двадесет и първа глава
— Стегни се, Питър — казваше в този момент Линли на брат си. После го хвана за ръката и го изправи на крака. Питър се притисна до него, плачейки. — Какво е взела?
Сейнт Джеймс гледаше втренчено шишенцето. Чуваше гласа на Сидни е кристална яснота, сякаш стоеше срещу него в стаята. „Откарахме го у тях — казваше тя. — Мизерен малък апартамент в Уайтчапъл.“ И по-късно, по-изобличаващо и напълно неопровержимо: „Просто кажи на Питър, когато го намериш, че имам да обсъждам с него много неща. Повярвай ми, с нетърпение очаквам да ми се удаде тази възможност.“
Шишенцето проблясваше на светлината на лампата, намигваше му и го подканяше да го разпознае. Той го направи, призна без колебание. Защото от мястото, където беше застанал, Сейнт Джеймс виждаше част от гравираната украса, съдържаща инициалите й. Той самият бе настоявал за нея, защото бе подарил това шишенце на сестра си преди четири години, за двадесет и първия й рожден ден.
Ти беше любимият ми брат. Най-много теб обичах.
Нямаше време. Нямаше възможност да обмисля различните варианти и претегля относителния морал на всеки от тях. Можеше само да действа или да я остави на полицията. Реши да действа, наведе се и протегна ръка.
— Добре. Значи си го намерил — каза Линли и се приближи до него. — Прилича ми на…
Внезапно като че ли забеляза напрежението в позата на Сейнт Джеймс, в протегнатата му напред ръка. Вероятно бе зърнал бледността на лицето му, причинена от залелия го след горещината студ, защото веднага го дръпна настрани от леглото.
— Недей да го пазиш заради мен — рече тихо Томас. — Свърши се, Сейнт Джеймс. Имам предвид това, което казах в колата. Ако е хероин, мога да помогна на Питър само като го накарам да понесе последствията. Ще се обадя на полицията. — И излезе от стаята.
Отново го заля гореща вълна. Саймън я усети по лицето и в ставите си. Без да забелязва Питър, който се беше облегнал на стената и плачеше в шепи, той се приближи сковано до прозореца. Дръпна чаршафа завеса, за да го отвори, но само откри, че някой в миналото го е боядисал и затворил неизсъхнал. В стаята беше ужасно задушно.