Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Не нея виждаше той, а лицето на човека, в което искаше, но никога нямаше да може да хвърли деянието си от тази нощ — но тя винаги е била почитател, защитник, представител на този човек в неговите очи. Тъкмо затова се беше оженил за нея, за да може да послужи за целите му сега, и викна:
— Знаеш ли коя беше жената, която чуках? Беше…
— Не! — извика тя. — Джим! Не трябва да знам!
— Беше госпожа Риърдън! Госпожа Ханк Риърдън!
Тя отстъпи назад. Той почувства проблясък на ужас, защото го гледаше така, сякаш виждаше онова, което трябваше да остане скрито и за самия него. Попита го с мъртъв глас, който носеше неуместния тон на здравия разум:
— Предполагам, че ще поискаш да се разведем?
Той избухна в смях.
— Проклета глупачка! Още го мислиш! Още искаш всичко да е голямо и чисто! Дори не съм помислял да се развеждам с теб, и хич не си въобразявай, че ще те оставя да се разведеш с мен! Да не мислиш, че е толкова важно? Слушай, глупачке, няма мъж, който да не спи с други жени, няма жена, която да не го знае, но не говорят за това! Ще чукам всяка, която ми хареса, ти можеш да правиш същото, като всички тия кучки, и ще мълчиш!
Видя внезапния, поразителен поглед, който показваше твърда, незамъглена, лишена от чувства, почти нечовешка интелигентност в очите й:
— Джим, ако бях такава, нямаше да се ожениш за мен.
— Не, нямаше.
— Тогава защо се ожени за мен?
Той усети, че е повлечен от водовъртеж — отчасти от облекчение, че опасността е отминала, отчасти от неустоимото предизвикателство пред същата тази опасност.
— Защото беше евтина, безпомощна, абсурдна малка уличница, която никога не би имала шанс да ми бъде равна с каквото и да е! Защото мислех, че ще ме обичаш! Мислех, че ще разбереш, че трябва да ме обичаш!
— Такъв, какъвто си?
— Без да смееш да питаш какъв съм! Без причини! Без да ме принуждаваш да се съобразявам с причина след причина след причина, сякаш съм на някакъв проклет парад до края на дните си!
— Ти си ме обичал… защото не струвах нищо?
— А ти какво си мислеше, че струваш?
— Обичал си ме, защото съм пропаднала?
— Че какво друго можеше да предложиш? Но не беше достатъчно смирена, за да го оцениш. Исках да бъда щедър, исках да ти дам сигурност — каква сигурност има в това да те обичат заради добродетелите ти? Конкуренцията е неограничена, като пазар в джунглата, и винаги ще има някой по-добър, който да те изтика! Но аз бях готов да те обичам заради недостатъците ти, заради провалите, слабостите, незнанието, грубостта, вулгарността ти, а това е напълно безопасно, няма от какво да се страхуваш, няма какво да криеш, можеш да бъдеш самата себе си, истинската, смрадлива, грешна, грозна, защото всички хора са мизерници, но щеше да задържиш любовта ми, без да искам нищо от теб!
— Искал си… да приема… любовта ти… като милостиня.
— Да не си въобразяваше, че можеш да я заслужиш? Да не мислеше, че можеш да заслужиш да се омъжиш за мен, дребна скитница такава? Купувал съм такива като теб с една вечеря! Исках да знаеш, при всяка твоя стъпка, при всяка хапка хайвер, че дължиш всичко на мен, че нямаш нищо, че си нищо и никога не можеш да се надяваш да си равна, да заслужиш или да се отплатиш!
— Аз… се опитах… да заслужа.
— От каква полза щеше да си ми, ако го беше направила?
— Значи не си искал да го правя?
— Проклета глупачка!
— Не си искал да се усъвършенствам? Не си искал да раста? Мислел си, че съм пропаднала, и си искал да си остана такава?
— От каква полза щеше да си ми, ако го беше заслужила и аз трябваше да се мъча да те задържа, а ти да можеш да отидеш другаде, ако решиш?
— Искал си да бъде милостиня… и за двамата, и от двамата? Искал си да бъдем двама просяци, оковани един за друг?
— Да, проклета евангелистка такава! Да, проклета богомолка на героите! Да!
— Избрал си ме, защото не струвам нищо?
— Да!
— Лъжеш, Джим.
Неговият отговор беше само изумен поглед на учудване.
— Онези момичета, които си купувал с по една вечеря, са щели с удоволствие да превърнат истинското си аз в клоака, щели са да приемат милостинята ти и никога да не се опитват да се издигнат, но ти не би се оженил за нито една от тях. Ожени се за мен, защото знаеше, че аз не съм мизерничка и не приемам и другите да бъдат такива, че се боря да се издигна и ще продължа да се боря, нали?