Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Младото лице на Ричард представлява маска от тревога.
— Не знам! Вече не мога да определя какво е истина. Думата на единия брат се противопоставя срещу тази на другия. Бог ми е свидетел, че ми се иска кралицата и нейното семейство да не се намесват в делата по управлението на страната. Ако тя се беше задоволила само да ражда деца и да остави Едуард да управлява, както сметне за добре, тогава нищо от това не би се случило.
— Но ще трябва да отидеш… — казвам жално.
Той кимва.
— Трябва да отида, за да се постарая Джордж да не пострада — казва. — Ако кралицата говори против брат ми, кой ще го защити, ако не аз?
Той се обръща и влиза в спалнята ни, където слугите прибират дрехите му за езда в една торба.
— Кога ще се върнеш? — питам.
— Колкото мога по-скоро — лицето му е потъмняло от тревога. — Трябва да се погрижа това да не стигне по-далече. Трябва да спася Джордж от гнева на кралицата.
48
_Замъкът Мидълхам, Йоркшър, есента на 1477_
Летните дни със сина ми преминават в есен, и аз викам шивача от Йорк да дойде и да му вземе мерки за зимни дрехи. Той е пораснал през лятото и новата дължина на панталоните му за езда буди множество възклицания. Обущарят идва да донесе нови ботуши, а аз се съгласявам, въпреки страховете си, че той трябва да се качи на по-едро конче, а малкото шотландско планинско конче, което му служеше толкова добре, да бъде пуснато на свобода в пасищата.
Чувствам се като осъдена на затворничество, когато Ричард се прибира у дома и ми съобщава, че трябва да се върнем в Лондон, за да бъдем в двора за Коледа. Кралица Елизабет е излязла от уединението си след раждането, като майка на още едно момче, третото поред; и сякаш за да добави блясък към триумфа си, е уредила годежа на по-малкия си син, принц Ричард, с богата наследница, най-богатото малко момиче в кралството, Ан Моубри, моя братовчедка и наследница на огромния имот на рода Норфолк. Малката Ан щеше да е изключително изгодна партия за моя Едуард. Земите им биха могли да бъдат обединени, щяха да сключат мощен съюз, сродници сме, проявявам интерес към нея. Но дори не си направих труда да попитам семейството дали биха могли да помислят за Едуард като кандидат за нея. Знаех, че кралица Елизабет няма да изпусне една малка наследница като Ан. Знаех, че ще осигури състоянието й за семейство Ривърс, за скъпоценния си син, Ричард. Ще се оженят като деца, за да удовлетворят алчността на кралицата.
— Ричард, не можем ли да останем тук? — питам. — Не може ли да прекараме Коледа тук поне веднъж?
Той поклаща глава.
— Едуард има нужда от мен — казва. — Сега, когато Джордж е затворен, Едуард се нуждае още повече от истинските си приятели, а аз съм единственият брат, който му е останал. Има за свой най-доверен човек Уилям Хейстингс, но ако не се брои Уилям — с кого може да говори, освен с нейните родственици? Тя го е обкръжила отвсякъде. А те са хармоничен хор — всички го съветват да изпрати Джордж в изгнание и да му забрани някога да се връща в Англия. Той конфискува имуществото на Джордж, разделя земите му. Взел е решение.
— Но децата им? — възкликвам, мислейки си за малката Маргарет и сина му Едуард. — Кой ще се грижи за тях, ако баща им бъде изпратен в изгнание?
— Ще бъдат като сираци — казва Ричард мрачно. — Трябва да отидем в двора тази Коледа, за да защитим както Джордж, така и тях — той се поколебава. — Освен това трябва да видя Джордж, трябва да го подкрепя. Не искам да го оставям сам. Той е много самотен в Тауър, никой не смее да го посещава, и той е започнал да се бои от онова, което може да се случи. Сигурен съм, че тя никога няма да успее да убеди Едуард да навреди на брат си, но се страхувам…
Той млъква, без да довърши.
— Страхуваш се? — повтарям шепнешком, макар да сме в безопасност зад дебелите стени на замъка Мидълхам.
Той свива рамене.
— Не знам. Понякога си мисля, че съм страхлив като жена, или толкова суеверен, колкото е станал Джордж с неговите приказки за некромантия и магьосничество и бог знае какви други страхотии. Но… откривам, че се страхувам за Джордж.
— От какво се страхуваш? — питам отново.
Ричард поклаща глава; почти му е непоносимо да назове страховете си.
— Нещастен случай? — отвръща той с въпрос. — Болест? Да не изяде нещо, което ще се окаже развалено? Да не прекали с пиенето? Дори не искам да мисля за това. Дали тя не може да повлияе върху скръбта и страховете му, така че той да почувства копнеж да сложи сам край на живота си и някой да му донесе нож?