Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Тя отхвърля казаното с пренебрежително махване на ръка:
— Това е стара клевета — поглежда ме. — Това е старата лъжа на Уорик. Ако виниш някого, обвинявай него.
— Разполагат също с доказателства, че на хората на Джордж е било платено да обикалят из страната, твърдейки, че Томас Бърдет е бил невинен, и бил убит от краля, задето предсказал смъртта му. Едуард изслуша показанията за това и те бяха убедителни. Джордж със сигурност е наемал хора да говорят против краля. Джордж казва, че кралят си служи с черни изкуства — всички предполагат, че това е обвинение в магьосничество към кралицата. Има и друго, и то е най-ужасното от всичко: Джордж е вземал пари от Луи Френски, за да вдигне бунт срещу Едуард. Смятал е да разпали бунт и да завземе престола.
— Невъзможно — казва майка му простичко.
— Разполагаха с писма от Луи Френски, адресирани до него.
— Фалшификации — казва тя.
Ричард въздиша.
— Кой знае? Не и аз. Страхувам се, почитаема майко, че част от това — всъщност, по-голямата част от казаното — е вярна. Джордж е наел сина на един арендатор и го е поставил на мястото на собствения си син, Едуард Уорик. Смяташе да изпрати малкия Едуард във Фландрия, на сигурно място.
Поемам си рязко дъх. Това е синът на Изабел, моят племенник, изпратен във Фландрия, за да го опазят.
— Защо не го е изпратил при нас?
— Казва, че не смеел да позволи момчето да остане в Англия и да бъде погубено от злобата на кралицата. Посочиха това като доказателство, че е кроял заговор.
— Къде е Едуард сега? — питам.
— Детето е застрашено от кралицата — казва баба му. — Това не е доказателство за вината на Джордж, а за вината на кралицата.
Ричард ми отговаря:
— Шпионите на Едуард арестували момчето на пристанището, докато се готвело да се качи на един кораб, и го отвели обратно в замъка Уорик.
— Къде е сега? — повтарям.
— В Уорик, със сестра си, Маргарет.
— Трябва да говориш с брат си, краля — казва херцогиня Сесили на Ричард. — Трябва да му кажеш, че Елизабет Удвил ще унищожи нашето семейство. Не се съмнявам, че тя е отровила Изабел, и че ще погуби и Джордж. Трябва да накараш Едуард да разбере това. Трябва да спасиш Джордж, трябва да предпазиш децата му. Едуард е твой племенник. Ако не е в безопасност в Англия, трябва да го предпазиш.
Ричард се обръща към майка си.
— Простете ми — казва той. — Опитах. Но кралицата е омаяла Едуард, той вече не желае да ме слуша. Не мога да го съветвам. Не мога да го съветвам срещу нея.
Херцогинята крачи по дължината на стаята със сведена глава. За първи път изглежда като стара жена, изтощена от скръб.
— Ще осъди ли Едуард на смърт родния си брат? — пита тя. — Нима ще изгубя Джордж, като изгубих брат ти Едмънд? Умрял от позорна смърт? Нима _тя_ ще нареди да забучат главата му на копие? Нима Англия се управлява от нова вълчица, по-лоша от Маргарет Анжуйска? Нима Едуард забравя кои са неговите приятели, неговите братя?
Ричард поклаща глава.
— Не знам. Той ме отстрани от поста ми на велик шамбелан на Англия, за да не се налага аз да издавам смъртната присъда.
Тя веднага застава нащрек.
— Кой е новият велик шамбелан?
— Бъкингамският херцог. Той ще прави каквото му нарежда съпругата му, а тя е от семейство Ривърс. Ще отидете ли при Едуард? Ще се обърнете ли с молба към него?
— Разбира се — казва тя. — Ще отида при единия от обичните си синове, за да моля за живота на другия. Не би трябвало да ми се налага да правя това. Това са последствията от поставянето на една коварна жена — зла вещица на престола.
— Тихо — казва Ричард изнурено.
— Няма да замълча. Ще застана между нея и моя син Джордж. Ще го спася.
51
_Замъкът Бейнардс, Лондон, февруари 1478_
Трябва да чакаме. Чакаме и чакаме от януари до февруари. Членовете на двете камари на парламента изпращат делегации да молят краля да издаде присъда и да приключи случая срещу брат си по един или друг начин. Най-сетне присъдата е обявена и Джордж е признат за виновен в държавна измяна. Наказанието за държавна измяна е смърт, но въпреки това кралят се колебае да даде заповед за екзекуцията на брат си. Не пускат никого да вижда Джордж, който моли от затвора си за правото да се представи на Божи съд — да излезе на двубой срещу защитник на Короната, призовавайки Божието правосъдие, рицарско разрешение на спор при едно безчестно обвинение. Това е последната защита на един невинен човек. Кралят, който претендира, че принадлежи към цвета на английското рицарство, отказва. Изглежда, че този въпрос излиза извън границите на честта, както и извън обсега на правосъдието.