Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
— Не говори така, Джордж. Не прави положението по-лошо, отколкото е в момента. Знаех единствено, че той обмисляше това. Знам, че ти го принуди да стигне толкова далече, че той не знае как да постъпи.
— И ти не ме предупреди?
— Предупредих те, че твоите обвинения и разпространяването на клевети, и оскърбителното ти поведение ще предизвикат неприятности.
— Той е в траур за съпругата си! — възроптавам. — Знае, че е била убита. Как би трябвало да се държи?
— Ричард, трябва да ме подкрепиш — Джордж се обръща към него. — Разбира се, че имам съветници, които да ме предпазват от зложелателството на кралицата, да ме пазят от отрова и заклинания. Защо да нямам? Когато целият двор знае какво стори тя на съпругата ми? Не съм сторил нищо повече от теб.
— Не бързай толкова! Аз не съм обвинил кралицата в убийство.
— Не, но нали си изпратил човек да пази дома ти? Кухните? Съпругата ти? Сина ти?
Ричард прехапва устна:
— Джордж…
— Братко, трябва да ме подкрепиш срещу нея. Тя ми отне съпругата, прицелила се е в мен. Ще убие съпругата ти, а после теб. Тя е жена, която храни ужасяваща враждебност, Ричард, призовавам те като мой брат да ме подкрепиш. Умолявам те да не ме оставяш на коварството й. Тя няма да спре, докато и тримата не бъдем мъртви, а също и децата ни.
— Тя е кралица — казва Ричард. — А ти изобщо не говориш смислено. Бог знае, че тя е алчна, и има прекалено силно влияние над Едуард, но…
Джордж се хвърля към вратата.
— Кралят няма да свали и косъм от главата на този невинен човек — казва той. — Това е нейно дело. Тя смята да ми отмъсти за смъртта на Анкарет. Смятат да ми отнемат най-честния служител като възмездие за смъртта на тяхната шпионка и отровителя им. Но тя ще види, че няма да успее да ме докосне. Аз съм херцог от кралската фамилия — нима мисли, че моите служители могат да бъдат хвърляни в обикновена тъмница?
Джордж се втурва да спасява Бърдет, но не успява. Кралското разследване срещу Бърдет и другите като него — защото Джордж е наел други двама съветници, а може би и още — разкрива цял заговор, изплетен от заклинания и предсказания, заплахи и страхове. Мнозина благоразумни хора не вярват и на една дума от това, но Томас Бърдет, д-р Джон Стейси и Томас Блейк, неговият свещеник, са признати за виновни в държавна измяна и осъдени на обезглавяване. Една молба, изпратена до Едуард, спасява от ешафода Томас Блейк, но другите двама са изпратени на смърт, настоявайки, че са невинни до последния си миг. Отказват традиционното признаване на вината си, с което биха могли да си откупят по-бърза смърт и да опазят състоянието си, за да бъде предадено на техните наследници. Вместо това отиват на ешафода като невинни мъже, които отказват да замлъкнат, настояват на всеослушание, че не са сторили нищо, освен да се занимават с наука, че не са виновни в никакво прегрешение, че кралицата е обърнала начетеността им срещу тях и е наредила да ги убият, за да подсигури мълчанието им.
Джордж нахлува на заседанието на кралския съвет в Уестминстър, настоявайки, че е невинен, настоявайки, че са невинни и умрелите на ешафода, и кара своя говорител да прочете думите на техните речи, произнесени от бесилката — силни думи от мъже, отправили се на среща със своя създател, които упорстват, че са невинни по всички обвинения.
— Това е обявяване на война — казва Ричард кратко. Яздим един до друг из улиците на Лондон, запътили се на вечеря в двора. Кралицата се кани отново да се оттегли в усамотение, за да се подготви за раждането на поредното бебе; тази вечеря е в нейна чест, последна преди оттеглянето. Тя оставя двор, жужащ от слухове за магьосничество, вещери и отравяния. Сигурно й се струва, че цялото спокойствие и елегантност, за които се е трудила, се разпадат. Сигурно се чувства така, сякаш е разкрита, сякаш истинската й природа — рибата, скрита под образа на жената, надига люспестата си глава.
Горещ майски следобед е, аз съм облечена много богато в скъпа червена коприна, а конят ми има седло от червена кожа и червена кожена юзда. Ричард има ново късо палто от черно кадифе, което носи върху бродирана бяла риза. Може и да отиваме на вечеря, но аз вече съм се нахранила. Вече никога не ям и не пия нищо, което идва от кухните на кралицата, а когато хвърля поглед към мен, тя може да ме види с вилицата ми, вдигната да набоде хапка, как роня хляба, разбърквам соса с лъжица, а после оставям чинията си настрана. Преструвам се, че ям храна, която идва от нейната кухня, тя се преструва, че не вижда как не ям нищо. И двете знаем, че си мисля, че тя ще ме отрови ако може. И двете знаем, че аз не съм като Джордж или като сестра си; нямам смелостта да я предизвикам публично. Съпругът ми е твърдо решен да й бъде приятел. Аз съм лесна плячка за нейното зложелателство.