Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Вечер той се храни с нас в голямата зала, седнал помежду ни на господарската маса, и гледа надолу към красивата зала, препълнена с нашите войници, стражи и слуги. Хората идват от Мидълхам, за да ни гледат как вечеряме, и да отнесат останките от вечерите, и ги чувам как коментират осанката и очарованието на малкия лорд: на моя Едуард. След вечеря, когато Ричард се оттегля в личния си кабинет и сяда до огъня да чете, аз отивам с Едуард в кулата, където е детската стая, и гледам как го събличат и го слагат да си легне. Именно тогава, когато е току-що измит и ухае сладко, когато лицето му е гладко и бледо като лена на възглавницата, аз го целувам и съзнавам какво е да обичаш някого повече от самия живот.
Той се моли, преди да заспи: кратки латински молитви, които бавачката му го е научила да рецитира, едва разбирайки значението им. Но той е искрен и сериозен в молитвата, която споменава поименно мен и баща му, и щом вече е в леглото и тъмните му ресници се отпускат меко върху бузката му, аз коленича до леглото му и се моля да расте здрав и силен, да успеем да го опазим. Защото със сигурност никога не е имало по-скъпоценно момче в цял Йоркшър — не, дори в целия свят.
Прекарвам всеки летен ден с малкия си син: слушам го как чете в обляната от слънце детска стая, излизам да яздя с него из пустошта, ловя риба с него в реката, играя на гоненица и крикет с него във вътрешния двор, докато се умори толкова, че заспива на скута ми, докато му чета приказката за лека нощ. За мен това са спокойни дни, храня се добре и спя дълбоко в леглото си с пищния балдахин, в прегръдките на Ричард, сякаш все още сме влюбени в първата година от брака си; и когато се будя сутрин, чувам калугерицата, която надава своя зов из пустошта, и непрестанното чуруликане и писукане на гнездящите лястовици и черни бързолети, които са построили гнездата си, подобни на чашки от кал под всяка подпорна колона.
Но така и не се сдобиваме с бебе. Радвам се на сина си, но копнея за още едно бебе, жадувам за друго дете. Дървената люлка стои под стълбите в кулата с детската стая. Едуард трябва да има брат или сестра, с които да си играе — но дете не идва. Позволяват ми да ям месо в постните дни, специално писмо лично от папата ми дава разрешение да ям месо по време на Великите пости и във всички дни на пости. На вечеря Ричард ми отрязва най-хубавите парчета от пролетните агнета, тлъстината на месото, кожата на печеното пиле, но въпреки това от месото не се заражда малко телце. В дългите ни страстни нощи се вкопчваме един в друг с отчаяно желание, но не създаваме дете; в мен не расте бебе.
Очаквала съм да прекараме цялото лято и цялата есен в земите си на север, може би да се отбием до замъка Барнард, или да нагледаме работата по преустройството в Шериф Хътън, но Ричард получава спешно съобщение от брат си Едуард, който го вика обратно в Лондон.
— Трябва да отида, Едуард се нуждае от мен.
— Болен ли е?
Пробожда ме страх за краля, и за миг си помислям немислимото: може ли _онази_ жена да е отровила собствения си съпруг?
Ричард е побелял от потрес.
— Едуард е съвсем добре, но е стигнал твърде далече. Казва, че ще спре Джордж и неспирните му обвинения. Решил е да обвини Джордж в държавна измяна.
Вдигам ръка към гърлото си, където усещам как сърцето ми блъска като чук.
— Той никога няма… не би могъл… нима би наредил да го екзекутират?
— Не, не, само да го обвини, а после да го задържи. Със сигурност аз ще настоявам след задържането да му се оказва нужната почит, да живее в обичайните си покои в Тауър, където може да бъде обслужван от собствените си слуги; така ще го принудим да си мълчи, докато намерим начин да се споразумеем. Знам, че Едуард трябва да му затвори устата. Джордж е напълно извън контрол. Очевидно се е опитвал да се ожени за Мари Бургундска, само за да може да организира нападение срещу Едуард от Фландрия. Сега Едуард разполага с доказателства. Джордж е вземал пари от французите, както подозирахме. Заговорничел, е против собствената си страна с Франция.
— Това не е вярно, готова съм да се закълна, че не се е готвил да се ожени за нея — казвам сериозно. — Изабел тъкмо беше погребана, Джордж беше извън себе си. Спомни си в какво състояние беше, когато най-напред дойде в двора и ни съобщи! Той сам ми каза, че това е бил план на Едуард, за да го прогони от страната, но се намесила кралицата, която искала Мари за собствения си брат Антъни.