Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
— Обявяване на война? — повтарям. — Защо?
— Джордж заявява открито, че Едуард не е законен син и наследник на баща ни. Разправя на всички, че женитбата на Едуард била осъществена чрез магьосничество и че синовете му са копелета. Казва, че Едуард му попречил да се ожени за Мари Бургундска, защото знае, че той ще се опита да завземе трона на Англия с нейната армия. Казва, че мнозина ще се надигнат в негова подкрепа, че е по-обичан от краля. Открито повтаря всичко, което е шушукал преди. Това е равносилно на обявяване на война. Едуард ще трябва да му затвори устата.
Влизаме във вътрешния двор на двореца Уестминстър, херолдът обявява титлите ни, а тръбачите изсвирват приветствие. Знаменосците свеждат знамената, за да уважат пристигането на херцог и херцогиня от кралската фамилия. Конят ми стои неподвижно, докато двама слуги в ливреи ми помагат да сляза от седлото, и аз отново се присъединявам към Ричард, докато той чака на прага.
— Как може кралят да затвори устата на брат си? — настоявам. — Сега половин Лондон говори същото. Как може Едуард да накара всички да млъкнат?
Ричард слага дланта ми върху ръката си и се усмихва на хората, тълпящи се в галерията над двора. Повежда ме нататък.
— Едуард може да затвори устата на Джордж. Мисля, че най-накрая ще бъде принуден да го стори. Ще го предупреди за последен път, а после ще го обвини в държавна измяна.
Престъплението държавна измяна се наказва със смърт. Крал Едуард ще убие собствения си брат. Спирам неподвижно от шока и чувствам как ми се завива свят. Ричард взема ръката ми. Стоим за миг, хванати здраво за ръце, сякаш се вкопчваме един в друг в този нов и ужасяващ свят. Не забелязваме минаващите слуги, нито придворните, които бързат край нас. Ричард ме поглежда в очите и отново разпознавам в нас децата, които бяхме, принудени да градим сами съдбата си в един свят, който не можехме да разберем.
— Кралицата е казала на Едуард, че няма да се чувства защитена, оттегляйки се в усамотение за раждането, ако Джордж е още на свобода. Поискала е той да бъде арестуван заради собствената й безопасност. Едуард трябва да й угоди. Тя залага живота на детето му срещу брат му. — Тирания!
Изричам едва чуто думата и поне веднъж Ричард не защитава брат си. Младото му лице е потъмняло от тревога.
— Бог знае накъде отиваме. Бог знае къде ще ни отведе кралицата. Ние сме синовете на Йорк, Едуард видя нашите три слънца в небето. Как може да ни раздели една жена?
Влизаме в голямата зала на двореца Уестминстър и Ричард вдига ръка, за да благодари за ликуващите възгласи и поклоните на хората, събрали се там и в галерията, за да гледат пристигането на благородниците.
— Ядеш ли от храната? — пита той тихо.
Поклащам глава.
— Никога не ям храната от кухнята на кралицата — казвам му шепнешком. — Не и откакто Джордж ме предупреди.
— Нито пък аз — казва той с въздишка. — Вече не.
47
_Замъкът Мидълхам, Йоркшър, лятото на 1477_
Напускаме Лондон — съдбата на Джордж все още е неясна. Почти бих могла да кажа, че бягаме от Лондон. Ричард и аз потегляме на север, далече от града, разкъсван от слухове и подозрения, бързаме да се приберем у дома, където въздухът е чист и където хората говорят каквото мислят, а не каквото им е от полза, където просторните северни небеса се спускат над обраслите с мъх зелени хълмове и ние можем да бъдем спокойни, далече от двора, далече от фамилията Удвил и поддръжниците на семейство Ривърс, далеч от смъртоносната загадка, каквато представлява кралицата на Англия.
Синът ни Едуард ни поздравява радостно, и бърза да ни покаже много неща с преливащата гордост на четиригодишно момче. Научил се е да язди малкото си конче и да мята копие; кончето му е опитно, спокойно дребно животно, което си знае работата и се движи в лек тръс точно под подходящия ъгъл, така че малкото копие на Едуард да може да уцели мишената. Учителят му се смее и го хвали, и когато поглежда към мен, ме вижда светнала от гордост. Синът ни напредва в учението и започва да чете на латински и гръцки.
— Толкова е трудно! — възразявам пред възпитателя му.
— Колкото по-рано започне, толкова по-лесно ще му е да учи — уверява ме той. — И вече си казва молитвите и следи литургията на латински. Просто трябва да градим върху това познание.
Възпитателят му отпуска свободни дни, за да можем двамата да излизаме на езда заедно, а аз му купувам малък сокол, за да може да идва на лов с нас със собствена птица. Той прилича на благородник в миниатюра, възседнал якото си, набито конче с красивия сокол върху китката си, язди по цял ден и отрича, че е уморен, макар че на два пъти заспива по пътя към дома и Ричард, възседнал едрия си ловен кон, носи в ръце малкия си син, докато аз водя кончето.