Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Има голямо празненство по случай годежа, на което всички трябва да присъстваме. Бавачките на момиченцето и малкия принц ги водят тържествено и ги слагат да застанат един до друг край кралската маса в голямата зала като двойка малки кукли. Никой, който види тази жива картина, олицетворяваща алчността, не би могъл да се усъмни дори за миг, че кралицата е на върха на силата си, че може да върши всичко, което й е угодно.
Семейство Ривърс, разбира се, са възхитени от този годеж и ще участват с радост в пиршествата, танците, бала с маски и великолепния турнир по този повод. Антъни Удвил, любимият брат на кралицата, ще участва в турнира, предрешен като отшелник в бяла роба, а конят му ще бъде наметнат с плащ от черно кадифе. Ричард и аз присъстваме на годежа в най-хубавите си дрехи и се опитваме да изглеждаме щастливи; но масата, където някога седяха Джордж и Изабел със свитата си, е празна. Сестра ми е мъртва, а съпругът й — хвърлен в тъмница без съд. Когато кралицата поглежда през залата към мен, аз й се усмихвам в отговор, а под масата кръстосвам пръсти в знака срещу магьосничество.
— Не е необходимо да присъстваме на утрешния турнир, ако не искаш — казва ми Ричард същата вечер. Дошъл е при мен в спалнята ми в двореца, седнал пред огнището по халат. Покатервам се в леглото и придърпвам завивките около раменете си.
— Защо не е необходимо?
— Едуард каза, че може да ни извинят.
Задавам въпроса, който е все по-важен и по-важен в двора напоследък:
— А тя? Тя ще възрази ли?
— Не мисля. Синът й Томас Грей ще бъде един от онези, които ще предизвикват участници на двубой, брат й е първият рицар. Ривърс прииждат с пълна сила. Няма да я интересува особено дали ние сме там или не.
— Защо Едуард е казал, че може да те извини?
Долавям тревогата в собствения си глас. Сега всички в двора се страхуваме от всичко.
Ричард се изправя и сваля халата си, отдръпва завивките и се мушва в леглото до мен.
— Защото вижда, че съм отвратен до дъното на сърцето си от арестуването на Джордж, и съм се поболял от страх от това, което може да последва — казва той. — Той също няма охота и смелост да се весели, когато брат ни е в Тауър, а кралицата на Англия иска смъртта му. Прегърни ме, Ан, скован съм от студ чак до костите.
50
_Дворецът Уестминстър, Лондон, януари 1478_
Държат Джордж в Тауър без съдебен процес, без право на посетители. Живее в удобни стаи, но си остава затворен като предател до края на годината. Едва през януари кралицата най-сетне постига своето и убеждава краля да го изправи пред съда и да го обвини в държавна измяна. Поддръжниците на семейство Ривърс са се добрали до съдебните заседатели на процеса срещу отровителката Анкарет и са ги убедили да кажат, че през цялото време са я смятали за невинна, дори докато са я изпращали на ешафода. Сестра ми — заявяват сега те — е починала от напълно естествена смърт, като последствие от раждането. Внезапно се оказва, че Изабел е имала родилна треска, макар миналия път, когато се допитвахме до тях, да се кълняха, че е била отровена. Сега твърдят, че Джордж е превишил правомощията си, като е обвинил Анкарет, и сам е действал като крал, нареждайки да я екзекутират; казват, че си е присвоил права, които вървят единствено с кралския сан, изкарват го изменник, задето е наказал убиеца на съпругата си. С един блестящ ход те скриват убиеца, скриват кралицата убийца, оправдават нейното подставено лице, и прехвърлят вината за всичко върху Джордж.
Кралицата е вездесъща, когато се обсъжда този въпрос — съветва краля, предупреждава за опасност, възразява много трогателно, че Джордж не може да изпълнява ролята на съдник и палач в своя град Уорик, намеква, че това на практика е узурпиране на власт. Ако той е в състояние да нареди свикване на съд, ако е в състояние да даде заповед за екзекуция, къде ще спре? Не е ли редно да бъде спрян? И то окончателно?
Накрая кралят е принуден да се съгласи с нея и сам се наема със задачата да повдигне обвинение срещу брат си, и никой — нито дори един-единствен човек — не казва нищо в защита на Джордж. Ричард се прибира у дома след последния ден на изслушването с приведени рамене и мрачно лице. Майка му и аз го посрещаме в голямата зала и той ни отвежда в личния си кабинет и затваря вратата пред заинтригуваните лица на слугите ни.
— Едуард го обвини в опит да унищожи кралската фамилия и да подкопае претенциите на нейните членове към трона — Ричард хвърля поглед към майка си. — Има доказателства, че Джордж е разправял на всички, че кралят е с долен произход — копеле. Съжалявам, почитаема майко.