Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Както е обещала, херцогиня Сесили отива да се срещне с Едуард, сигурна, че може да го накара да замени смъртната присъда с изгнание. Когато се връща от двора в замъка Бейнардс, се налага да й помогнат да слезе от носилката си. Бяла е като дантелата на якичката си и едва се държи на краката си.
— Какво стана? — питам я.
Тя се вкопчва в ръцете ми на стъпалата на великолепния си лондонски дом. Никога преди не е посягала към мен.
— Ан… — е всичко, което е в състояние да каже. — Ан…
Викам дамите си и с общи усилия й помагаме да влезе в покоите ми, слагаме я да седне в стола ми пред огъня, и й даваме чаша малвазия. С внезапен жест тя блъсва чашата и тя се разбива върху каменната плоча на огнището.
— Не! Не! — изкрещява тя с внезапен прилив на енергия. — Не го доближавайте до мен!
Букетът от аромати на сладкото вино изпълва стаята, докато аз коленича в краката й и вземам ръцете й. Мисля си, че бълнува, когато тя потръпва и изкрещява:
— Не виното! Не виното!
— Почитаема майко, какво има? Херцогиньо? Овладейте се!
Това е жена, която остана в двора, докато съпругът й кроеше заговор за най-големия бунт срещу крал, който Англия е виждала някога. Това е жената, която стоеше на пазарния кръстопът в Лъдлоу, когато съпругът й избяга, а войниците на Ланкастър оплячкосаха града. Това не е жена, която се разплаква лесно, това е жена, която никога не е признавала поражението си. Но сега ме гледа, сякаш не вижда нищо, заслепена е от сълзи. После надава силно, разтърсващо ридание.
— Едуард каза, че единственото, което мога да направя, е да предложа на Джордж да избере смъртта си. Каза, че той трябва да умре. _Онази_ жена беше там през цялото време, изобщо не ме остави да кажа и дума в полза на Джордж. Единственото, което успях да извоювам за него, беше смърт пред малцина свидетели в стаята му в Тауър, и да може да избере начина.
Тя заравя лице в ръцете си и заплаква така, сякаш никога не би могла да спре. Хвърлям поглед към дамите си. Толкова сме потресени да видим херцогинята в това състояние, че всички стоим безпомощно в кръг около скърбящата майка.
— Любимият ми син, скъпото ми момче — шепне тя на себе си. — А трябва да умре.
Не зная какво да правя. Внимателно слагам ръка на рамото й.
— Няма ли да пийнете нещо, ваша светлост?
Тя вдига поглед към мен, красивото й старо лице е опустошено от скръб.
— Той избра да бъде удавен в малвазия — казва.
— Какво?
Тя кимва.
— Затова не исках да я пия. Няма да докосна такова вино никога повече, докато съм жива. Няма да го държа в къщата си. Днес ще го изнесат от избата.
Ужасена съм:
— Защо би направил подобно нещо?
Тя се засмива — горчив, сух звук, който отеква като жален камбанен звън в стаята с каменни стени.
— Това е последният му ефектен жест: да принуди Едуард да му угоди, да накара Едуард да плати за пиенето му. Да се подиграе с правосъдието на краля, да се опие с любимото вино на кралицата. Показва, че това е нейно дело, това е нейната отрова за него, както нейната отрова бе тази, която уби Изабел. Той превръща процеса в посмешище, подиграва се със смъртната си присъда. Подиграва се със смъртта си.
Обръщам се към прозореца и поглеждам навън.
— Децата на сестра ми ще бъдат сираци — казвам. — Едуард и Маргарет.
— Сираци и просяци — казва херцогиня Сесили остро, като бърше сълзите от старческото си лице.
Поглеждам отново към нея.
— Какво?
— Баща им ще умре за държавна измяна. Земите на един изменник се отнемат. Кой според вас ще получи земите им?
— Кралят — казвам вцепенено. — Кралят. Което ще рече, кралицата — и нейното многолюдно семейство — разбира се.
Ние сме в дълбок траур, но не можем да носим синьо. Джордж, красивият, неудържим херцог Кларънс, е мъртъв. Умря, както пожела — удавен в бъчва с любимото вино на кралицата.
Това беше последният му горчив жест на съпротива срещу жената, която съсипа дома му. Самата тя никога повече не пи от това вино, сякаш се боеше, че ще усети в сладостта храчки от измъчените му, задъхващи се дробове. Иска ми се да мога да видя Джордж в чистилището и да му кажа, че постигна поне това. Развали апетита на кралицата за виното. Съжалявам, че Бог не позволи той да удави и нея.
Отивам в двора и чакам шанса си да говоря с краля. Седя в покоите на кралицата заедно с дамите й и говоря с тях за времето и за вероятността да завали сняг. Възхищавам се на фините изплетени от тях дантели, за които кралицата сама е измислила модела, и отбелязвам изящната й работа. Когато ме заговаря за кратко, отвръщам с дружелюбна вежливост. Не й позволявам да забележи по лицето ми или по който и да било жест, нито дори по движението на ръката ми или по позата на краката ми в кожените пантофи, че я смятам за жена, която уби сестра ми чрез отрова, а зет ми — чрез политика. Тя е убийца и навярно дори вещица, и ми отне всички хора, които обичам, с изключение на съпруга и сина ми. Не се съмнявам, че би ми отнела и тях, ако не беше положението на съпруга ми в двора на краля. Никога няма да й простя.