Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
46
_Замъкът Бейнардс, Лондон, май 1477_
— Не се страхувам — казва ми Джордж. Седнали сме до огнището в личния ми кабинет в замъка Бейнардс. Необичаен за сезона дъжд се стича по прозорците, небесата са натежали и сиви. Седим близо един до друг не от студ, а от страх. Ричард е в двора, съветва се с брат си Едуард, опитва се да помири братята си, опитва се да балансира неспирно нашепваните отровни съвети, идващи от кралицата, опитвайки се да противодейства на неспирните клюки, които идват от Л'Ербер, където всички около Джордж говорят за копеле, вкопчило се в трона, крал, омагьосан от вещица и отровител на служба в кралското семейство. Ричард вярва, че братята могат да се помирят. Ричард вярва, че династията Йорк може да се споразумее почтено — въпреки семейство Ривърс, въпреки тяхната сееща смърт кралица.
— Не се страхувам — казва Джордж. — Имам собствени сили.
— Сили?
— Наел съм заклинател да ме предпазва от нейните проклятия. Наех един обладаващ специални сили човек, Томас Бърдет, и още двама астрономи от Оксфордския университет. Те са много умели, много сериозни учени — предсказаха смъртта на краля и детронирането на кралицата. Бърдет проследи влиянието на кралицата, може да види пътя й през нашия живот като сребриста следа, оставена от охлюв. Съобщава ми какво предстои, и ме уверява, че семейство Ривърс ще бъдат погубени от собствената си ръка. Кралицата ще предаде синовете си на техния убиец. Сама ще сложи край на рода си.
— Незаконно е да се предсказва смъртта на краля — прошепвам.
— Незаконно е да отровиш херцогиня, а кралицата стори това безнаказано. Бих искал да я видя как ще ми потърси сметка. Сега съм въоръжен срещу нея, не се боя от нея — той се надига да си върви. — Винаги ли носиш разпятието си? — пита. — Носиш ли амулета, който ти дадох? Носиш ли броеницата винаги в джоба си?
— Винаги.
— Ще накарам Бърдет да ти напише заклинание, което да носиш; силна магия, която да я възпира.
Поклащам глава.
— Не вярвам в такива неща. Няма да вярвам в такива неща. Не бива да се борим срещу нея с магия, това означава, че не сме по-добри от нея. Какво трябва да направим? Колко далеч трябва да стигнем? Да повикаме дявола? Да призовем Сатаната?
— Бих призовал и самия Сатана, ако можех да защитя Изабел от нея — казва той горчиво. — Защото изгубих съпруга, която обичах, от ръката на пратената от кралицата отровителка, изгубих бебето си, убито от нейния съучастник, а преди това — един син, първият ми син, в буря, разразила се от омагьосан вятър. Тя използва магия. Служи си с черни изкуства. Трябва да си послужим с тях срещу нея. Трябва да обърнем собствените й оръжия срещу нея.
На вратата се почуква.
— Съобщение за херцог Кларънс! — изкрещява някой отвън.
— Тук! — провиква се Джордж, и пратеникът влиза в стаята, а съпругът ми Ричард влиза бавно зад него.
— Не знаех, че си тук — отбелязва той към Джордж, а после ме поглежда смръщено; твърдо решен е, че трябва да бъдем неутрални в борбата между двамата братя. Джордж не отговаря, само чете съобщението отново и отново. После вдига поглед.
— Ти знаеше ли за това? — настоятелно се обръща той към Ричард. — Или участваш в него? Да ме арестуваш ли си дошъл?
— Да те арестувам? — повтаря Ричард. — Защо бих те арестувал? Освен ако безкрайното клюкарстване, грубостта и цупенето не са престъпление, в който случай би трябвало да го сторя.
Джордж изобщо не реагира на тази шега.
— Ричард, знаеш ли за това: да или не?
— За кое? Какво пише там?
— Кралят е арестувал моя приятел, Томас Бърдет, моя закрилник, моя съветник. Арестувал го е и го е обвинил в държавна измяна и магьосничество.
Лицето на Ричард е мрачно.
— Проклятие. Така ли е сторил?
— Дали е арестувал най-близкия ми съветник? Да. За да ме заплаши.