Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Фактът, че това се случваше на сестричката му, и че не можеше да направи нищо, за да го спре, го изпълваше със силен гняв.
Докато крачеше през задната морава към къщата, Лукас се помъчи да овладее гнева си, напомняйки си, че трябва да бъде по-внимателен. Толкова много неща го разгневяваха напоследък. След онази катастрофална вечеря, когато удари баща си, беше развил „страничен ефект“, който беше свързан с гнева му.
Осъзна го по време на състезанието по бягане на Хелън, когато я видя обкръжена от Стоте, но началото не беше тогава. Беше започнало с баща му, отначало само едно малко семенце. Но то растеше.
Част от него се питаше дали ще бъде по-лесно, ако поговори за това с Джейсън или Касандра, но все още не можеше да се застави да го стори. Близките му само щяха да се разтревожат още повече, ако знаеха. По дяволите, това тревожеше него.
Лукас за малко не беше разказал на Хелън в коридора по-рано този ден, но не можеше да изрече думите, дори и животът му да зависеше от това. Хелън толкова се беше страхувала от Креон, а Лукас не знаеше дали ще може да го понесе, ако Хелън започнеше да го гледа така. Още не беше решил дали трябва да говори с някого за това, макар че всъщност накрая всезнаещата му, всевиждаща малка сестра щеше да открие истината.
— Касандра? — провикна се Лукас, когато влезе в кухнята. — Джейс?
— Тук сме — обади се Джейсън от библиотеката.
Гласът на Джейсън не звучеше както трябва. Беше напрегнат, но Лукас предположи, че това е защото още беше ядосан на Клеър, задето изчезна за цял ден с Хелън и ги накара да се тревожат. Отношението на Джейсън към ситуацията с Клеър наистина вбесяваше Лукас. Той искаше братовчед му да се събуди и да осъзнае, че беше получил дар. Беше си паднал по момиче, което наистина можеше да има.
Тежките двойни врати на библиотеката бяха открехнати, и още преди да влезе в стаята, Лукас почувства напрежението и чу едва овладяния гняв във вежливите гласове на всички.
— Къде беше? — попита Касандра с присвити очи. Напоследък непрекъснато го разпитваше къде ходи, макар че през половината време вече знаеше отговора.
— Какво става? — попита Лукас, вместо да й отговори.
— Мат най-сетне реши да сподели нещо с нас — каза Джейсън сковано. Беше толкова бесен, че скулите му бяха поруменели. Лукас беше виждал точно този нюанс на червения цвят преди, и от личен опит знаеше колко трудно беше да ядосаш Джейсън толкова много. Погледна Мат и повдигна въпросително вежди.
— Поддържам връзка със Зак. Той ми се обади по-миналата вечер и ме предупреди, че нещо ще се случи днес, но не знаеше точно какво — отвърна Мат унило.
— Защо не каза нищо, Мат? — попита Ариадна с оскърбен тон. — Дори ако Зак не е знаел подробности, защо не ни предупреди?
Има още един проблем, който само чака удобния момент, помисли си Лукас. Но нямаше начин да го избегнат. Потомците обикновено се влюбваха млади, защото и умираха млади. Лукас поне не можеше да намери никакъв недостатък във вкуса на Ариадна. Мат многократно беше доказал лоялността си към Ливанската Династия. И именно това правеше настоящата ситуация толкова озадачаваща. Мат обикновено правеше по добри избори и проявяваше по-голямо благоразумие.
— Нямаше да разберете — отвърна навъсено Маг.
— Пробвай ни — каза Лукас: вътрешната му температура се повиши. Мразеше, когато простосмъртните се държаха така, сякаш бяха съвсем различни от Потомците, сякаш не всички имаха същите чувства.
— Ако ви кажех какво ми е казал, какво щяхте да му направите? Да го разпитвате? Да го пребиете? — избухна Мат. — Този тип е патологичен лъжец. По-голямата част от онова, което казва, са глупости, и именно това си помислих, че е предупреждението му. Той няма представа в какво се е забъркал!
— И се предполага това да оправи нещата? — запита Джейсън.
Спорът продължи, като ставаше все по-заядлив с всяка реплика. Лукас не живееше на Нантъкет от кой знае колко отдавна, но все пак имаше учебни часове заедно с Мат всеки ден. Прекарваше повече време с него, отколкото с родния си баща, и не помнеше някога, преди да го е виждал гневен. Подобно на Джейсън, Мат беше уравновесен, но точно сега и двамата обикновено спокойни души бяха толкова ядосани, че едва виждаха ясно. Всички бяха раздразнителни.
Толкова голям раздор е неестествен, помисли си Лукас. Раздор. Метежите, неконтролируемият гняв — дори прекрасната като ангел, кротка Хелън беше искала да направи нещо лошо. Всичко се навърза.