Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Знам, че си — каза Хелън и сърцето й се изпълни със съчувствие към трите момичета. — Аз знам какво е да си истински уморен.

— Искаме само да помогнем за облекчаването на страданията ви — каза Орион. Звучеше толкова мило, че онази отляво се поколеба и направи половин крачка към него.

— Нямат край нашите страдания — каза водачката в средата, възпирайки сестра си. — Вие, Потомците, може да намирате покой, дори щастие от време на време, но ние Ериниите сме вечно измъчвани. Родени сме от кръв, пролята от син, нападнал родния си баща. Съдбата ни е да отмъщаваме за несправедливата смърт.

Водачката погледна Орион обвинително, а той вдигна поглед към Фуриите с умоляващи очи. Хелън пристъпи по-близо до него, за да му вдъхне увереност. Той започваше да се отклонява от причината, заради която бяха тук. Това изобщо не беше в стила на Орион.

— Не съм убил баща си, независимо колко щеше да се хареса това на Богините на съдбата — заяви той със силен глас. — Роден съм в горест, но не избирам да бъда отмъстителен и озлобен.

— Но ние не избираме това, принце — прошепна най-дребната. — Убийствата са винаги в главите ни.

— Ние, Ериниите, никога не можем да забравим кръвта, която вашият вид е пролял. Помним всеки миг — изрече водачката с дълбока тъга. Трите момичета отново заплакаха.

— И точно затова сме тук. Моята приятелка и аз смятаме, че сте страдали достатъчно заради греховете на Потомците — каза Орион с успокояващия си глас. — Само искаме да ви дадем да пийнете вода. Не сте ли жадни?

— Не сме пили и капчица вода от повече от три хиляди години — каза онази отляво.

Очевидно бе, че и трите се изкушаваха. Беше толкова горещо и сухо, дори в сянката на тяхното изстрадало дърво, че Хелън, която беше свикнала с обезводняването, отчаяно копнееше само да си накваси устата за миг. Най-после най-малката сестра пристъпи напред с толкова кльощави и крехки крака, че почти се подгъваха под тялото й.

— Много съм жадна. Искам да пия — каза тя с тъничкото си, шепнещо гласче.

Слабите й ръце потрепериха, докато протягаше длани. Орион развъртя капачката и й помогна да хване стабилно манерката и да я вдигне към устните си. Тя преглътна една малка глътка, а после погледна шокирано Орион. Грабна манерката и я наклони назад, поглъщайки цялото съдържание в поредица от шумни глътки, преди да й прималее и да залитне върху Орион.

Той я хвана и я задържа, като хвърли към Хелън успокояващ поглед.

— Ти я уби! — ахна хленчещата.

— Не може да убие никоя от нас — каза водачката. — Виж. Тя се раздвижва.

Най-малката се вкопчи в крайчеца на ризата на Орион, заравяйки лице в гърдите му. Той замилва косата й със свободната си ръка и зашепна тихо в ухото й, когато раменете й се затресоха. От тона му Хелън се досети, че й казваше, че всичко е наред и че е в безопасност. Най-малката Фурия внезапно отметна глава назад и те видяха, че не беше измъчена или разплакана. Тя се смееше.