Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Добре ли си? — попита той с овладян глас.
— Да, но се чувствам ужасно! — избълва Хелън. — Зарязах Кейт и татко насред безредиците. Как можах да направя това?
— Хектор няма да позволи да им се случи нещо — каза убедено Орион. — Ще ги пази с цената на живота си.
— Знам, че ще го направи, но в известен смисъл това е още по-лошо — каза Хелън, умолително. — Орион, ами ако семейство Делос дойдат в магазина да проверят как съм, и открият Хектор?
— Имаш предвид, какво ще стане, ако Лукас се отбие да те нагледа и намери Хектор. Всъщност не се тревожиш заради Джейсън или Ариадна — поясни той, с нотка на раздразнение в гласа.
— Близнаците са различни. Още преди Хектор да стане Прокуденик, двамата с Лукас много се караха, и понякога положението ставаше наистина напечено — каза тя с треперлив глас. — Сякаш винаги са били на косъм от жесток сблъсък и все си мисля, че може би това е още един от онези цикли на Потомците, който е предопределен да се случи.
— Лукас и Хектор на практика са братя, а братята вечно се карат — каза Орион, сякаш беше очевидно. — Не всичко в живота ни е част от цикъл.
— Знам. Но Фуриите! Няма да могат да ги спрат.
— Точно затова сме тук долу. Сега имаме цялото време, което ни е нужно, и да се надяваме тази вечер ще се погрижим за Фуриите — каза той. Накара я да спре и леко докосна китката й с връхчетата на пръстите си. Докосването беше едва доловимо, неусетно, но прикова вниманието й.
— Ако изобщо успея да ги намеря — призна Хелън с умолителен поглед. — Орион, нямам представа къде са Фуриите.
Орион се отдръпна от Хелън и намести раницата си, като я гледаше преценяващо.
— Всеки момент ще се паникьосаш, нали? Недей. — Беше убийствено сериозен. — Точно това е мястото, където трябва да бъдеш, точно тук в Подземния свят, не обратно в реалния свят, борейки се с истерична тълпа. Всеки член на семейство Делос може да направи това, но ти си единствената, която може да се справи с настоящата задача. Първо да вземем водата и да действаме оттам нататък.
Беше прав. Трябваше да направят каквото можеха тук, в Подземния свят, иначе нищо в реалния свят никога нямаше отново да се оправи.
— Добре. Да направим това. — Тя посегна и обви ръце около шията на Орион, и почувства тежките му длани върху хълбоците си. — Искам да се появим до бреговете на Реката на Радостта в Елисейските полета — изрече тя с ясен, повелителен глас.
Мека, изпъстрена със слънчеви ивици светлина проникваше през балдахин от гигантски плачещи върби. Морава с гъста, зелена, жива трева обгърна краката им, и Хелън чу шепнещия шум на вода, плискаща се по скали, наблизо. Не много надалече видя просторно, открито поле с висока до коленете трева и диви цветя в пастелни цветове, които бяха като малки звезди, около чиито орбити кръжаха пчели и пеперуди.
Слънцето не грееше отгоре. Вместо това, светлината сякаш се излъчваше от самия въздух, създавайки усещането за различно време от деня във всеки участък. Редицата от върби, които правеха сянка на Хелън и Орион, сякаш излъчваха наситената светлина на късен следобед, но на поляната блестеше светлината на ранно утро, все още невинна и напоена с роса.
Орион пусна хълбоците й, но улови едната й ръка, като я стисна хлабаво в своята, докато се обръщаше и се оглеждаше. По лицето му заигра бриз и отметна свободно падащите му къдрици назад от челото. Хелън го видя как вдигна лице право към лекия полъх, затвори очи и го вдъхна дълбоко. Тя последва примера му и откри, че въздухът беше свеж и стимулиращ, сякаш беше пълен с кислород. Хелън не помнеше нещо толкова обикновено някога да й се е струвало толкова приятно.
Когато отвори очи, Орион се взираше в нея с нежно изражение. Докосна крайчеца на костюма й, като клатеше глава.
— Планирала си крилата за това, нали? — попита той закачливо. Хелън избухна в смях.
— Съжалявам, но не съм толкова умна.
— А-ха. Хайде, Бамка-Камбанка, мисля, че чувам бълбукането на нашия ручей. — Орион я поведе към звука.
— Как ще разберем дали това е Реката на Радостта? — попита тя. Преди да се доизкаже, осъзна, че вече знаеше.
Когато стигнаха до бреговете на кристалночистата вода, Хелън почувства замайващо клокочещо вълнение в гърдите. Опита се да овладее порива да затанцува, зачуди се защо му се съпротивлява, и се предаде. Протегна ръце и започна да се върти; Орион сложи раницата си на земята.