Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Виж, всички сме се посветили на това да предпазим Хелън, и ако ни беше споделил тази идея, знаеш, че щяхме да се съгласим на кражбата, за да спасим живота й. Така че защо би го направил сам? Люк, ами ако те бяха видели? — попита Джейсън сериозно. — „Гети“ е целият в охранителни камери.

— Не е проблем — отвърна Лукас уверено.

Джейсън го погледна със съмнение, но Лукас поклати еднократно глава в знак на предупреждение. Джейсън го познаваше достатъчно добре, за да знае, че Лукас се опитва да му каже нещо. Схвана намека му и заряза темата за момента, но Лукас знаеше, че тайната за невидимостта му вероятно нямаше да оцелее до края на нощта, сега, когато Джейсън хранеше подозрения. Беше готов да се откаже от нея, стига никой да не заподозреше другата му, много по-плашеща тайна.

— Деца! — извика Ноел нервно от предната врата. Всички реагираха на тревожния тон в гласа й.

— Мамо? — извика Лукас в отговор, като се надигна от стола си. Миг по-късно тя се появи на прага, задъхана и оглеждаща се като обезумяла наоколо, докато броеше присъстващите. Не получи бройката, на която се надяваше.

— Къде е Хелън? — попита тя, още по-напрегнато.

— Оставих я на работа — отвърна Лукас бързо.

— О, не — прошепна Ноел на себе си, суетейки се неумело с клетъчния си телефон, докато набираше някакъв номер. Номера на баща му — осъзна Лукас. Кастор още беше на Конклава със Стоте. Напускането на заседанието можеше да бъде сметнато за нарушение. Съществуваше потенциална вероятност всяко решение, до което Конклавът бе стигнал до този момент, да бъде обявено за невалидно и да бъде отхвърлено, и майка му го знаеше.

— Мамо? Сигурна ли си, че искаш да го направиш?

— Конклавът да върви на майната си! Кастор и Палас трябва да си бъдат у дома сега. Има огромен метеж в центъра на града, Лукас. Точно пред „Новинарския магазин“!