Безсънна (Търсачът в дълбините)

От тази мисъл на Лукас му се прииска да заудря нещо, докато го направи на пух и прах, но си напомни, че семейството му вероятно се тревожеше за него, и се застави да поеме към къщи.

За щастие, изглежда, че Орион се смущаваше да използва таланта си, по каквато и да е причина — дори за самозащита. Беше дълбоко оскърбен, когато Лукас намекна, че е докоснал сърцето на Хелън в пещерата, заради евтина тръпка. А след като ги видя двамата заедно в Подземния свят, Лукас разбра, че Орион никога не би принудил Хелън да направи нещо. Всъщност Лукас беше сигурен, че Орион ще я защити с цената на живота си. Това намаляваше омразата му към Орион, което само правеше нещата по-трудни. Лукас искаше да мрази Орион, но тъй като не можеше, не му беше останало кого да мрази, освен себе си.

Отправяйки се надолу по източното крайбрежие, той се задържа над водата, за да не е принуден да лети твърде високо и да замръзне до кости. Беше си оставил якето в шкафчето, но всъщност нямаше значение. Можеше да се стопли с мисъл винаги, когато имаше нужда. Всъщност Лукас започваше да вярва, че със силата на мисълта може да направи така, че да му стане горещо — наистина горещо — сякаш гореше. Но нямаше време да се занимава с този странен нов талант точно сега. Само след секунда се приземяваше в задния си двор.

Вината го връхлетя в мига, щом се допря до земята, и той започна да се оглежда за малката си сестра. Не биваше да я оставя сама в училище заради Хелън. Сега, когато Богините на съдбата я измъчваха почти всеки ден, Касандра беше още по-крехка от едно простосмъртно дете. Имаше нужда от всичките си сили само за да оцелее след всяко обсебване, а фактът, че все пак оцеляваше, когато толкова много предишни Оракули бяха умрели, караше Лукас да подозира, че вероятно е по-силна от него. Но колкото и силна да беше, след всяко обсебване едва й оставаха достатъчно сили да диша.

Онзи ден беше намерил Касандра да седи на средата на стълбите за горния етаж, прегърбена и задъхана. След половин дузина стъпала се беше изтощила толкова много, че й се бе наложило да си почине за минута и да си поеме дъх. Лукас я беше занесъл до стаята й, но за него беше истинско мъчение да се приближава до нея. Аурата на Богините на съдбата още витаеше около нея, и макар че Лукас нежно обичаше сестричката си, Мойрите изпратиха мразовита тръпка надолу по гръбнака му.

Дори Касандра се плашеше от тях, а сега беше принудена да понася присъствието им в себе си по няколко пъти седмично. Лукас не можеше да знае точно какво е усещането от това физическо и умствено натрапничество, но от начина, по който изглеждаше тя след това, предполагаше, че сигурно е като похищение.