Безсънна (Търсачът в дълбините)

Когато двамата с Клеър наближиха градския център, чуха викове и немалко писъци, но гласовете бяха накъсани. На едно място се чуваха писъци на страх, а на други бяха викове на груба, буйна наслада. Звучеше, сякаш различни части от тълпата гледаха различни филми.

— Спри, Клеър — каза Мат, докато завиваха зад един лошо осветен ъгъл. — Надолу в тази посока уличните лампи са угаснали.

— Но Новинарският магазин е натам — възрази тя.

— Знам, но нека да заобиколим отзад и да влезем през уличката. Искам да се ориентирам какво става, преди да се втурнем по средата на улицата.

Клеър се съгласи и двамата с Мат се вмъкнаха откъм задната страна на „Новинарския магазин“. В задната уличка беше спокойно, макар че и двамата чуваха повишените гласове на тълпата, сякаш преминаваха през страничния тунел на някой стадион по време на рок концерт. Имаха усещането, че наблизо става нещо важно, но се чувстваха странно отделени от него.

— Боже, тъмно е — каза Клеър, с глас, потрепващ от страх.

— Да, и не е нормална тъмнина — промърмори Мат нервно, докато влизаха през задния вход на „Новинарския магазин“.

— Мисля, че съм виждала това и преди — прошепна Клеър, докато разтриваше ръце от студ или от страх. — Когато Автомедонт и Стоте нападнаха Хектор на състезанието ми по бягане, същата тази заплашителна тъмнина покри всичко. Май означава, че тук е бил някой Повелител на сенките.

Магазинът беше в пълен безпорядък. Масите бяха преобърнати, на пода се бяха разбили кристални буркани с бонбони, а всичко беше покрито със слой от брашно, което сигурно беше нарочно изсипано от няколко разкъсани пакета. Мат и Клеър предпазливо си проправиха път до предната част, като търсеха ранени, които можеше да са зарязани в безсъзнание, изпълнени с безумна надежда, че няма да намерят Джери или Кейт. Слава богу, Новинарският магазин беше напълно пуст.

Тъмнината сякаш се сгъстяваше, докато си проправяха път към предната част, и Мат и Клеър излязоха, препъвайки се сляпо, на улицата. Спряха за миг, докато очите им се приспособяваха към подобната на мъгла тъмнина, оставена от Повелителя на сенките. Надолу по улицата се задаваше тълпа от хора в маскарадни костюми, предвождана от висока жена. Когато мракът се разпръсна, Мат инстинктивно се присви.

— Това трябва да е Ерида — каза той на Клеър, снижавайки глас.

— Тогава това кой е? — попита тя, застанала с лице към отсрещната улица. Сочеше към високо, кльощаво момче, което изглеждаше като направено от резервни части. Ръцете му бяха прекалено дълги за тялото и вървеше с кривокрака походка, дори докато прегърбваше заоблените си рамене. Въпреки зашеметяващо високия си ръст, той сякаш не вървеше, а пълзеше. Все още сочейки с ням страх, Клеър се дръпна назад и се притисна към Мат. Той почувства как цялото й тяло трепери, а задъханите звуци, с които дишаше, заплашваха да се превърнат в писъци в гърлото й.