Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Справедливост. — Той се обърна да я погледне в лицето и хвана здраво двете й ръце със своите. — Има три невинни сестри, които страдат от цели космически ери, не заради нещо, което са извършили, а защото в момента, в който са се родили, Богините на съдбата решили, че страданието е техният жребий в живота. Това не е справедливо. Никой от нас не заслужава да се роди, обречен на страдание, и аз възнамерявам да се застъпя за онези, които са се родили в това положение. За мен това е по-важно от радостта. Помогни ми. Ти знаеш къде са Фуриите — знам, че знаеш. Мисли, Хелън.
Той говореше толкова убедено, толкова пламенно, че Хелън можеше само да се взира в него с увиснала уста. Умът й се изпразни напълно за няколко мига, а после едно тихо гласче в главата й започна да й крещи, изброявайки всичките й човешки недостатъци.
Не беше непреклонно упорита като Клеър, нито търпелива като Мат. Не притежаваше безупречни инстинкти като Хектор, нито дори половината от неподправената интелигентност на Лукас. Определено не беше щедра като близнаците или състрадателна и жертвоготовна като Орион. Хелън си беше просто Хелън. Нямаше представа защо именно тя беше Търсачът в дълбините, а не някой от онези други, далеч по-достойни хора.
Как, по дяволите, изобщо беше получила тази задача и се беше озовала тук, в Подземния свят? — чудеше се тя. Знаеше единствено, че една нощ беше заспала и се бе озовала скитаща се през пустиня.
Пустиня, толкова суха, с толкова остри камъни и тръни, че оставях следа от кървави стъпки зад себе си, докато вървях, спомни си тя ясно. Пустиня с едно-единствено измъчено дърво, вкопчило се в хълм, а под това дърво имаше три отчаяни сестри, които изглеждаха древни, и в същото време — като малки момичета. Протягаха ръце към мен, ридаейки.
Хелън ахна задъхано и хвана здраво ръцете на Орион в своите. Винаги беше знаела къде да намери Фуриите. Те я умоляваха да им помогне още от самото начало.
— Искам да се появим до дървото на склона на хълма в сухите земи — заяви тя, като гледаше право в изненаданите очи на Орион.
13
Лукас беше кръжал над водата и бе гледал как Хелън се отдалечава от него, докато тя се отправяше обратно към центъра на града. Роклята и онези проклети криле почти го бяха довършили. Запита се, не за първи път, как всички простосмъртни, с които беше израснала Хелън, не подозираха, че у нея има нещо свръхестествено. Независимо колко земна беше Хелън отвътре, красотата й наистина бе нечовешка. Особено когато протегнеше ръце към него и изречеше името му, както беше направила току-що.
Той почти беше изгубил самообладание. А от мисълта за онова, което щеше да направи, ако наистина изгубеше самообладание, му се обръщаше стомахът, дори и само защото го искаше толкова отчаяно. Деляха ги сантиметри от пресичането на опасната граница и освен ако тя не спреше да го изкушава по влудяващо невинния си начин, Лукас знаеше, че в крайна сметка то щеше да се случи.
Лукас беше излъгал Хелън. Истината беше, че имаше нощи, не само една, когато се вмъкваше под синия насмолен брезент, закриващ прозореца й, и я гледаше как спи. Винаги изпитваше угризения, след като го направеше, но изглежда не можеше да спре. Без значение колко се стараеше да стои далече от нея, в крайна сметка се озоваваше в стаята й и по-късно се мразеше за това. Лукас знаеше, че съвсем скоро щеше да се окаже твърде слаб, за да си тръгне, и щеше да се промъкне в леглото при нея и да направи нещо повече, вместо само да я прегръща. Точно затова трябваше да се увери, че ако този ден дойдеше някога, Хелън щеше веднага да го изрита отново.
Лукас бе опитал всичко друго, дори да я изплаши и прогони, но нищо не беше подействало. Орион беше последният им шанс. Той стисна очи за миг и изпита надежда, че Орион ще направи точно онова, в което беше добър. Лукас беше помолил Орион да накара Хелън да престане да го обича. Тогава тя никога повече нямаше да се опита да го докосне, никога нямаше отново да го гледа така, както го беше гледала току-що. Лукас се опита да убеди себе си, че беше по-добре, ако тя продължеше нататък, дори това да означаваше, че е продължила с друг. Тук обаче спря.
Хелън не можеше да бъде и с Орион — поне не завинаги. Това беше единственото, което спасяваше Лукас да не обезумее. Те никога не можеха да имат съвместен живот. Това обаче не означаваше, че не можеха…
Той рязко изключи мислите си, преди да успеят да го завладеят. Тъмните пипала вече се подаваха от него, извивайки се, оцветявайки небето в мастилена тъмнина. Опита се да се успокои и да не си представя Орион и Хелън заедно, защото можеше да си го представи — прекалено лесно.