Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Сестри — въздъхна тя. — Това е… истински рай! Наследниците са ни донесли да пием от самия рай!
Хелън бързо подаде на другите две Фурии техните манерки и загледа как двете споделиха еуфорията на сестра си. Най-малката целуна с благодарност Орион по бузата, а после се хвърли в чакащите обятия на двете си по-големи сестри. Трите момичета плачеха от радост, докато се прегръщаха, като едновременно подскачаха, пищяха и се смееха. Приличаха на три малки момиченца, лудуващи на пижамено парти.
Хвърляйки поглед към Орион, Хелън го видя да се взира в трите момичета, със силни, но явно противоречиви чувства. Тя отиде и застана близо до него, опитвайки се да му вдъхне увереност, доколкото може. Той изглеждаше разтърсен от споменаването на баща му и тя искаше да му каже, че нищо от това няма значение сега. Потомците бяха свободни от Фуриите и скоро той и баща му щяха да могат да бъдат отново заедно.
— Прав беше — каза Хелън. Той погледна надолу към нея с въпросителна усмивка. — Да ги освободим беше далеч по-добре от вечната радост.
И двамата насочиха вниманието си обратно към момичетата и ги загледаха как ликуват. После Хелън сви рамене и издаде хъмкащ звук, преструвайки се, че още обмисля въпроса. Орион се засмя на шегата й, но не каза нищо. Просто преметна ръка през раменете й, докато гледаха как трите сестри се прегръщат и танцуват.
Най-малката се пусна първа. Отначало изглеждаше, сякаш се бе уморила от вълнението и имаше нужда да поседне за малко. Тя се отдалечи със залитане от групата и покри очите си с длани. Орион бързо пусна Хелън, за да й се притече на помощ, когато тя се олюля, сякаш щеше да припадне. Тя сведе глава. Червени капки обагриха бялата й дреха, когато заплака с кървави сълзи. Сестрите й я поеха от Орион, питайки какво не е наред. Не много след това, другите две също започнаха да плачат.
— Какво стана? — обърна се Хелън към Орион.
— Не знам. Всичко, което каза, беше, че не може да си избие лицата им от ума си — отвърна той, мръщейки се разтревожено, докато гледаше как момичетата се скупчиха една до друга и заговориха тихо помежду си. Явно стигнаха до някакво споразумение и водачката се обърна към Хелън и Орион.
— Изглежда, че не е било предвидено тази радост да е трайна — каза тя.
Другите две момичета бяха все така вкопчени една в друга, докато плачеха, и Хелън отчаяно искаше да им помогне. Орион се наведе и вдигна захвърлените манерки, като трескаво проверяваше в тях за останали капки вода, но всичките бяха празни.
— Ще ви донесем още — обеща той, но водачката поклати глава.
— Колкото и да искам да изпитам отново това, боя се, че никога няма да е трайно каза тя тъжно. — Не можем да се отплатим за този дар, но искаме да ви дадем нещо в замяна за няколкото блажени мига, които ни дадохте.
— Подарък в замяна на един дар, който ще помним вечно — изстена онази с плачливия глас.
— Освобождаваме и двама ви от всичките ви кръвни дългове — каза водачката и махна с ръка във въздуха като за благословия. — Никога повече няма да измъчваме нито един от двама ви.
Тя отстъпи назад и отиде при сестрите си, после трите започнаха да се отдръпват в сенките на дървото си.
— Чакайте! Още не се предавайте — каза умолително Орион. — Може би не сме ви донесли достатъчно. Ако ви донесем още…
— Орион, недей — каза Хелън, като сложи длан върху ръката му, за да му попречи да хукне след тях. — Те са прави. Можем цяла вечност да им носим вода, но в крайна сметка радостта е просто едно преживяване — не се предполага да е трайна. Сега проумявам това. Персефона сигурно е имала предвид друга река.
— А ако не е? — попита Орионе с глас, пресекващ от безсилен гняв. — Ами ако това е най-голямата ни надежда да им помогнем?
Хелън се взря в ясните му зелени очи и поклати безмълвно глава. Не знаеше какво да прави по-нататък. Най-малката подаде глава отнякъде дълбоко в сенките.
— Благодаря ви — прошепна тя, преди да се шмугне обратно в непрогледната тъмнина от другата страна на дървесния ствол.
— Трябва да им помогнем — каза той настойчиво. — Не можем да ги оставим вечно да страдат така!
— Няма! И ти се кълна, че ще продължим да опитваме, докато намерим правилната река! — Очите на Хелън внезапно се разфокусираха и тя сграбчи в шепа ризата на Орион, за да се задържи да не падне.
— Какво става? — попита Орион, напрягайки се за опасност. Очертанията на пейзажа се размазаха и Хелън почувства как светът забави ход, сякаш всеки момент й предстоеше да се събуди.