Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Пространството в оръдие номер 3 беше пълно с мъртви сламкарчета, скелети на плъхове, електронни части и стари обувки.
— Държали са вътре десетки плъхове — извика Каргил. — После сигурно са ги изяли. И сигурно са се изяждали и помежду си…
— Ами другите оръдия? — замислено попита Синклер. — По-добре да побързаме.
От коридора се разнесе писък. Изхвърленият от поста си артилерист се строполи на пода. На хълбока му разцъфтя яркочервено петно.
— Във вентилатора! — извика той.
Един ефрейтор от морската пехота разби решетката. От бойния му скафандър се надигна дим и той отскочи назад.
— Ухапа ме, за Бога! — Войникът смаяно зяпна абсолютно кръглата дупка на рамото си, докато трима други пехотинци стреляха с лазерните си пистолети към бързо отдалечаващото се същество. Някъде зави сирена.
Каргил се хвърли към интеркома.
— Господин капитан…
— Зная — прекъсна го Блейн. — Накарали сте ги да се раздвижат из целия кораб. В момента на десетки места са избухнали пожари.
— Боже мой, господин капитан, какво ще правим?
— Пратете войниците си да изтребят гадинките в оръдие номер две — нареди Род. — После повикайте ремонтните групи. — Той се обърна към друг екран. — Някакви инструкции, господин адмирал?
На мостика кипеше оживена дейност. Един от облечените в бойни скафандри рулеви скочи от мястото си и викна:
— Там! — И безпомощно насочи усъвършенстваното си от духчетата оръжие.
— Вие не контролирате кораба си — безизразно каза Кутузов.
— Тъй вярно. — Никога не му се бе налагало да прави толкова трудно признание.
— Жертви в коридор номер двайсет — съобщи свързочникът.
— Научното отделение — рече Род. — Пратете там всички свободни пехотинци да помогнат на цивилните да облекат скафандрите си. Навярно можем да обгазим целия кораб…
— Капитан Блейн, основната ви задача е да се върнете в Империята с максимум информация.
— Тъй вярно…
— Което означава, че цивилните на борда на „Макартър“ са по-важни от крайцера. — Кутузов говореше спокойно, но устните му бяха свити презрително. — От значение са и извънземните артефакти, които все още не са прехвърлени на „Ленин“. Капитане, наредете всички цивилни да напуснат кораба ви. Ще изкарам нашите совалки извън защитното поле. Пратете двама сигурни офицери да придружат учените. После пригответе за транспортиране всички сламкарски артефакти, които смятате за важни. Можете да се опитате да овладеете контрола над кораба си, стига това да не ви попречи да изпълните заповедите ми — но трябва да действате бързо, защото ако засечем от „Макартър“ други излъчвания, освен по секретния канал, ще ви взривя.
Блейн спокойно кимна.
— Слушам.
— Значи се разбрахме. — Изражението на главнокомандващия изобщо не се промени. — Попътен вятър, капитан Блейн.
— Ами катерът ми? — попита Род. — Господин адмирал, трябва да се свържа с катера…
— Аз ще съобщя на катера, капитане. Вашият кораб прекъсва всякакви връзки.
— Слушам. — Блейн се огледа. Морските пехотинци бяха извадили оръжията си, един от свързочниците се суетеше над проснатия си на пода другар.
„Господи, мога ли да се доверя на интеркома?“ — зачуди се Род. После прати заповедите си по куриер и даде знак на трима пехотинци да го придружат.
— Сигнал от господин Ренър, господин капитан — съобщи свързочникът.
— Не отговаряйте — изръмжа Блейн.
— Слушам. Да не отговарям.
Битката за „Макартър“ продължи.
30. Кошмар
На катера пътуваха дванайсет души и двама кафяво-бели. Сламкарите бяха пратили другата група направо на посланическия кораб, но водачите на Уитбред и Сали бяха останали с тях.
— Няма смисъл — каза сламкарката на Джонатан. — Ежедневно се срещахме с господаря.
Навярно имаше смисъл. Катерът беше претъпкан и совалката на „Макартър“ още не бе пристигнала.
— Защо се бавят? — попита Ренър. — Лафърти, свържете се с крайцера.
— Не отговарят, господин Ренър. — Пилотът изглеждаше озадачен.
— Сигурен ли сте, че комуникаторът не е повреден?
— Преди час работеше — отвърна Лафърти. — Хм, получаваме сигнал. От „Ленин“.
На екрана се появи лицето на капитан Михайлов.
— Налага се да помолите извънземните да напуснат кораба — каза той.
Реакцията на сламкарите едновременно изразяваше развеселеност, изненада и малко обида. Те си тръгнаха, като хвърляха въпросителни погледи назад. Уитбред сви рамене. Стейли остана неподвижен. Щом фюнч(щрак)ите влязоха в херметичния шлюз, Хорст затвори люка зад тях.