Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Следващият въпрос. В състояние ли сте да реагирате навреме, ако възникне ситуация, изискваща военни мерки? Даже да е безнадеждно?
— Да, струва ми се. Господин капитан, може ли да ви кажа нещо друго? Наистина искам да се върна и…
— Говорете спокойно, Ренър.
— Господин капитан, вашата фюнч(щрак) е полудяла.
— Известно ми е — спокойно отвърна капитан Блейн.
— Мисля, че хипотетичната фюнч(щрак) на адмирала би полудяла още по-бързо. Нуждаете се от единствения офицер на борда на този кораб, който е най-малко склонен на военен начин на мислене.
— Вървете, господин Ренър. И успех.
— Слушам. — На излизане от каютата главният астрогатор не се опита да скрие кривата си усмивка.
— Ще го направи, господин капитан — каза Каргил.
— Надявам се. Джак, смяташ ли, че моята сламкарка е полудяла именно заради военния ни начин на мислене?
— Съвсем не — категорично отвърна помощник-капитанът.
— А от какво тогава?
— Не зная. Не зная много неща за тези изцъклени чудовища. Сигурен съм само в едно и това е, че те научават за нас повече, отколкото ние за тях.
— О, я стига, Джак. Те водят хората ни навсякъде, където пожелаят. Сали казва, че полагали всички усилия — е, за тях не е толкова трудно — но така или иначе, били много отзивчиви. Не криели нищо. Винаги си се страхувал от сламкарите, нали? Имаш ли представа защо?
— Не, господин капитан. — Каргил внимателно се вгледа в лицето на Блейн и реши, че командирът му не го обвинява в липса на смелост. — Просто имам лошо предчувствие. — Той сведе очи към джобния си компютър. — Трябва да побързам, господин капитан. Господин Бери иска да му помогна с кафето.
— Бери… Джак, исках да си поговорим за него. Сега неговият сламкар живее на посланическия кораб. Бери се пренесе на катера. За какво си приказват?
— Би трябвало да водят търговски преговори…
— Естествено. Но Бери знае много за Империята. Икономика, промишленост, флот, с колко отцепници трябва да воюваме — за каквото и да си помислиш, той сигурно е наясно.
Каргил се усмихна.
— Той не позволява на дясната си ръка да знае колко са пръстите на лявата, господин капитан. Не би дал безплатно нищо на сламкаря. Освен това се погрижих да не му съобщи нищо, което вие да не одобрите.
— Как?
— Казах му, че подслушваме всеки сантиметър от катера. — Усмивката му стана още по-широка. — Естествено, той знае, че не сме в състояние едновременно да подслушваме всички каюти, но…
Род също се усмихна.
— Предполагам, че това е достатъчно. Добре, тръгвай. Сигурен ли си, че искаш да му помогнеш?
— По дяволите, господин капитан, идеята беше моя. Ако Бери научи готвачите да правят по-хубаво кафе, дори може би ще си променя мнението за него. Между другото, защо е затворник на борда на кораба?
— Затворник ли? Командир Каргил…
— Господин капитан, целият екипаж знае, че в присъствието на този човек има нещо странно. Носят се слухове, че бил замесен в бунта на Ново Чикаго и че Адмиралтейството ви е наредило да го задържите. Така е, нали?
— Някой много дрънка, Джак. Както и да е, не мога да ти кажа нищо.
— Естествено. Заповедта си е заповед, господин капитан. Но забелязвам, че не се опитвате да го отречете. Е, логично е. Вашият старец е по-богат от Бери — чудя се колко души във флота биха се продали. Малко е страшно да имаме затворник, който е в състояние да купи цяла планета. — Каргил бързо излезе в коридора и се насочи към главния камбуз.
Предната вечер разговорът някак случайно се беше насочил към кафето и Бери им разказа за историческата смеска „Мока-Ява“, която все още се отглеждала на места като Макасар, както и за прекрасната комбинация от чиста „Ява“ и „Груа“ от Света на принц Самуал. Знаел историята на „Синята планина“ от Ямайка, ала не и вкуса й. Когато свършваха десерта, той предложи „дегустация на кафе“ по същия начин, по който би предложил дегустация на вино.
Това бе великолепен край на превъзходна вечеря. Бери и Набил се движеха като магьосници сред филтри, кипяща вода и надписани на ръка етикети. Всички гости се веселяха и това някак правеше търговеца друг човек — беше им трудно да го възприемат като познавач на каквото и да е.
— Но най-голямата тайна е да поддържаш уредите идеално чисти — каза той. — Горчивите мазнини на вчерашното кафе се натрупват, особено в кафеварките.
Накрая Бери предложи на следващия ден да провери машините за кафе на „Макартър“. Каргил, който смяташе кафето за също толкова важно за боеспособния кораб, колкото торпедата, с радост прие. И сега наблюдаваше брадатия търговец, който проверяваше голямата кафеварка.