Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Действайте, Джак. Трябва да докладвам на „Ленин“. — Род дълбоко си пое дъх и стисна страничните облегалки на командното си кресло, сякаш започваха сражение. — Свържете ме с адмирала.
Суровото лице на Кутузов се появи на екрана. Блейн бързо му описа обстановката.
— Не зная колко са, господин адмирал — завърши той.
— Офицерите ми търсят нови следи от сламкарчетата.
Главнокомандващият кимна. Последва продължително мълчание, по време на което адмиралът гледаше към нещо над лявото рамо на Род.
— Капитане, изпълнихте ли заповедта ми относно мерките за сигурност? — попита той накрая.
— Тъй вярно. Постоянно следим излъчванията от и към „Макартър“. Нищо.
— Поне доколкото ни е известно — поправи го Кутузов. — Възможно е тези създания да са установили контакт с други сламкари. Ако е така, на борда на „Макартър“ вече няма тайни. В противен случай… Капитане, наредете на експедицията да се върне на крайцера и се пригответе за незабавно отпътуване към Нова Каледония. Ясно ли е?
— Тъй вярно — изсумтя Блейн.
— Не сте ли съгласен?
Род се замисли. Представяше си какъв вой ще надигнат Хорват и другите, когато им съобщят. И за своя изненада откри, че Кутузов е прав.
— Съгласен съм, господин адмирал. Но ако успея да изтребя гадинките…
— Как бихте могли да сте сигурен, капитане? Щом напуснем тази система, можем да разглобим „Макартър“ на части, без да се страхуваме, че сламкарчетата ще се свържат с другите. Докато сме тук, постоянно сме изложени на тази опасност и аз нямам намерение да поема риска.
— Какво да обясня на сламкарите, господин адмирал? — попита Род.
— Кажете им, че на кораба ви е избухнала епидемия. И че сте принудени да се върнете в Империята. Можете да им съобщите, че сте получили заповед от своя командир. Ако по-късно се наложи да даваме още обяснения, външното министерство ще има достатъчно време да се подготви. Засега това е достатъчно.
— Слушам. — Лицето на Кутузов изчезна. Род се обърна към вахтения офицер. — Кроуфорд, след няколко часа потегляме обратно. Съобщете на командирите на отделения, после ме свържете с Ренър на Сламката.
В Замъка прозвуча приглушена сирена. Кевин Ренър сънливо се надигна. От екрана на интеркома, появил се в една от картините на стената, го гледаше неговата сламкарка.
— Търси ви капитанът — съобщи тя.
Главният астрогатор потърси с очи джобния си компютър. На „Макартър“ наближаваше обед, но в Замъка все още беше полунощ. Той стана и се приближи до екрана. Изражението на Блейн светкавично го накара да се разсъни.
— Слушам, господин капитан.
— На „Макартър“ има извънредно положение, господин Ренър. Налага се да помолите сламкарите да докарат всички ви на борда.
— Доктор Хорват няма да иска да дойде, господин капитан — отвърна Ренър. Мислите му бясно запрепускаха. Тук ставаше нещо и щом го усещаше самият той, нямаше начин да не разберат и извънземните.
Блейн кимна.
— Въпреки това ще се подчини. Погрижете се за това.
— Слушам. Ами нашите сламкари?
— Могат да дойдат на катера заедно с вас — отвърна капитанът. — Не е чак толкова сериозно. Обикновено ИП.
Трябваха му няколко секунди, за да осъзнае значението на думите на Блейн.
— Слушам. Идваме.
Върна се до леглото си и седна. Докато се обуваше, се опитваше да анализира ситуацията. Сламкарите не можеха да знаят военните шифри, но ИП означаваше „извънредно произшествие“ и Блейн го беше казал прекалено нехайно.
„Добре — помисли си Ренър. — Сламкарите са наясно, че командвам експедицията. Нещо се е случило и трябва да изведа заложниците от планетата, без да събудя подозрения. С други думи, сламкарите не бива да разберат, че има извънредно произшествие, което едва ли е възможно.“
— Фюнч(щрак) — напомни за себе си неговата сламкарка. — Какво има?
— Не зная — отвърна Ренър. Беше си самата истина.
— И не искате да знаете — рече сламкарката. — В беда ли сте?
— И това не зная — каза той. — Чу капитана. Сега как да събера всички посред нощ?
— Оставете това на мен.
Обикновено в хангара нямаше въздух. Вратите бяха толкова огромни, че известно изтичане просто бе неизбежно. По-късно Каргил щеше да нареди да ги херметизират, но в момента двамата със Синклер извършваха проверката си във вакуум.