Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Херметичният шлюз едва се различаваше. По въжето го следваше върволица от бежанци. Не виждаше катера, където се намираше неговият сламкар. Дали някога отново щяха да се срещнат?
Той погледна фигурата зад себе си. Човекът не носеше багаж и го настигаше, защото и двете му ръце бяха свободни. Светлината на „Ленин“ се отразяваше в скафандъра. После главата му леко се наклони и лъчите попаднаха точно във визьора.
Бери зърна вътре поне три чифта очи.
По-късно му се струваше, че никога през живота си не е действал толкова бързо. В продължение на секунда продължи смаяно да зяпа към скафандъра, докато мислите му отчаяно препускаха, после… Но хората, които бяха чули вика му, казваха, че звучал като писък на безумец, на човек, когото дерат жив.
Хорас запрати куфара си назад.
— Те са в скафандъра! Те са вътре! — Той изви ръце и свали кислородната бутилка от гърба си, вдигна я над главата си и я хвърли.
Скафандърът тромаво избегна куфара. Две от гадинките бяха в ръкавите и се опитваха да насочват пръстите… те изпуснаха въжето и се помъчиха да се изтеглят назад. Металният цилиндър улучи визьора и го разби.
После космосът се изпълни с гърчещи се телца, които бавно се отдалечаваха. С тях изчезна още нещо, нещо с форма на топка, нещо, което Бери позна. Ето как бяха заблудили офицера на вратата на херметичния шлюз. Отсечена човешка глава.
Търговецът плуваше на три метра от въжето. Той дълбоко си пое дъх. Добре: беше хвърлил празната кислородна бутилка. Аллах бе милостив.
От совалката на „Ленин“ скочи космонавт в скафандър, включи реактивната си раница и го изтегли на борда. Докосването накара Бери да потръпне. Навярно човекът се чудеше защо толкова напрегнато се взира във визьора му. А може би не.
31. Разгром
„Макартър“ внезапно се наклони. Род включи интеркома и извика:
— Главен инженер Синклер! Какво правиш?
Едва успя да чуе отговора.
— Не съм аз, господин капитан. Нямам контрол над дюзите. Всъщност не мога да управлявам почти нищо.
— Господи! — простена Блейн. Лицето на Санди изчезна. Помътняха и другите екрани. Мостикът остана абсолютно изолиран. Род провери резервните системи. Нищо.
— Компютърът изключен — съобщи Кроуфорд. — Не получавам никаква информация.
— Опитай директната връзка. Свържи ме с Каргил — нареди Блейн на свързочника.
— Готово, господин капитан.
— Джак, какво е положението при вас?
— Лошо, господин капитан. Обсаден съм вътре и нямам друга връзка, освен директна. — „Макартър“ отново се наклони, този път назад. — Господин капитан! — възбудено каза Каргил. — Лейтенант Пайпър докладва, че духчетата се биели помежду си в главния камбуз!
— Господи, Джак, колко са тези чудовища?
— Не зная, господин капитан. Може би стотици. Трябва да са изкорубили всички оръдия. После са плъзнали навсякъде другаде. Те са…
— Джак! — извика Род. — Свързочник, имаме ли друга връзка с помощник-капитана?
Преди сержантът да успее да отговори, отново се разнесе гласът на старши лейтенанта:
— Две въоръжени сламкарчета изпълзяха от огневия пулт. Убихме ги.
Блейн отчаяно се замисли. Губеше всичките си командни вериги и не знаеше колко хора са му останали. Компютърът беше омагьосан. Даже да възвърнеха контрола си над „Макартър“, имаше голяма вероятност корабът да не е в движение.
— Чуваш ли ме, Джак?
— Тъй вярно.
— Слизам в херметичния шлюз, за да разговарям с адмирала. Ако не ти се обадя до петнайсет минути, напуснете кораба. Петнайсет минути, Джак. Не повече.
— Слушам.
— Още сега събери екипажа. Само на левия борд, Джак — разбира се, ако „Ленин“ не се премести. В такъв случай офицерите на шлюзовете имат заповед да затворят дупките в полето.
Род се запъти към херметичните камери. В коридорите цареше хаос. Тук-там се носеха жълти облаци цифоген. Беше се надявал да унищожат сламкарчетата с газ, но не бяха успели и той нямаше представа защо.
Морските пехотинци бяха разбили някои от вътрешните стени и се бяха барикадирали зад останките.
— Цивилните евакуирани ли са? — попита капитанът дежурния офицер на шлюза.
— Тъй вярно. Доколкото знаем. Господин капитан, пратих хората да претърсят района, но не ми се ще да рискувам повторно. В цивилните отсеци е бъкано с духчета — като че ли живеят там или нещо подобно.