Прашинка в Божието око

— Разговарял ли си със Синклер? — попита Род. — Господи, Джак, адмиралът ще се побърка. Сигурен ли си?

— Съвсем не. Но имам намерение да открия. Убеден съм обаче, че когато почиствахме кораба, не сме оставили непроверено нито едно място. Къде може да са се скрили?

— Първо ги намери. Добре, повикай главния инженер и пак претърсете крайцера, Джак. И този път не пропускайте нищо.

— Слушам.

Блейн се обърна към интеркома и натисна няколко клавиша. На екрана се появи всичко известно за сламкарчетата. Не беше много.

Членовете на експедицията до Сламката бяха видели в града хиляди от мъничките създания. Сламкарката на Ренър ги наричала „часовникари“ — функцията им била да помагат на кафявите „инженери“. Големите сламкари твърдели, че часовникарите не били интелигентни, но притежавали вродена способност да поправят инструменти и уреди, както и типичния сламкарски инстинкт да се подчиняват на по-висшите касти. Нуждаели се от дресиране, но за това до голяма степен се грижели възрастните часовникари. Подобно на другите подчинени касти, те представлявали форма на богатство и възможността да поддържат голям брой часовникари, инженери и други по-нисши видове била мярка за могъществото на господарите. Последното заключение принадлежеше на капелан Харди и не беше категорично доказано.

Каргил позвъни след един час.

— Пипнахме ги, господин капитан — мрачно докладва старши лейтенантът. — Във въздушния абсорбатор-преобразувател на втората палуба — спомняте ли си онова полустопено нещо, което поправи Санди?

— Да.

— Е, вече не стърчи в коридора. Според Санди просто не било възможно да работи. В момента ровичка нещо из него — но за мен е достатъчно. Пипнахме ги.

— Морските пехотинци да са в бойна готовност. Отивам на мостика.

— Слушам. — Каргил отново се обърна към абсорбатора. Синклер беше вдигнал капака и си мърмореше нещо.

Механизмите бяха променени. Кожухът изглеждаше различно. Нямаше го втория филтър, инсталиран от главния инженер, а първият бе неузнаваем. В найлонова торбичка се отделяше тиня, която бързо се изпаряваше.

— Да — рече Синклер. — И всички останали типични следи, командир Каргил. Запоени винтове, липсващи части и така нататък.

— Значи са били духчетата.

— Да — кимна Санди. — Мислехме, че сме ги убили преди месеци. Миналата седмица проверих абсорбатора. Тогава си беше нормален.

— Но къде са се крили? — попита Каргил. Главният инженер не отговори. — А сега, Санди?

Синклер сви рамене.

— Предлагам да претърсим хангара, господин помощник-капитан. Това е най-малко използваното помещение на борда.

— Добре. — Старши лейтенантът отново включи интеркома. — Господин капитан, ще проверим хангара — но се боя, че няма никакво съмнение. На кораба има живи духчета.