Прашинка в Божието око

Наложи се да изтеглят Каргил от Лангстъновото поле. Беше затънал до гърдите в безформена черна тиня. Краката му замръзваха, сърцето му биеше съвсем бавно. Полето поглъщаше всички движения.

— Трябваше да потопя и главата си — каза той, когато го измъкнаха. — Така пише във всички справочници. Да приспя мозъка си преди да се забави сърдечният ми ритъм. Но, Господи, откъде можех да зная!

— Какво се случи? — попита Синклер.

Каргил отвори уста, затвори я, после отново я отвори.

— Нямам думи да го опиша. Беше като чудо. Все едно че вървях по вода. Санди, наистина беше поразително!

— Но изглеждаше и малко странно.

— Убеден съм. Нали разбираш какво са направили? Копеленцата реконструират „Макартър“! Вратите пак са си там, но корабите вече могат да минават през тях. При извънредно положение дори не трябва да евакуираме хангара.

— Ще съобщя на капитана — каза Синклер и се обърна към интеркома.

— Къде са се крили, по дяволите? — попита Каргил. Механиците, които го бяха изтеглили, мълчаха. Санди също. — Къде? Къде не сме търсили?

Все още чувстваше краката си студени. Започна да ги разтрива. На екрана се появи измъченото лице на Род Блейн. Каргил с усилие се изправи. В същия момент из кораба прозвучаха сирени.

— Внимание. Нарушител на борда. Всички в бойни скафандри. Морските пехотинци да се явят в хангара с личното си оръжие и бойни скафандри.

— Оръдията! — извика Джак.

— Моля? — попита Синклер. Блейн погледна помощника си.

— Оръдията, господин капитан! Не сме търсили в оръдията. Проклятие, какъв глупак съм, никой ли не се сети за оръдията?

— Възможно е — съгласи се главният инженер. — Господин капитан, предлагам да наредите да донесат поровете.

— Късно е, Санди — отвърна Род. — В клетката им има дупка. Вече проверих.

— По дяволите! — възкликна Каргил с нещо като уважение. — Мътните ги взели! — Той се обърна към въоръжените морски пехотинци, които вече влизаха в хангара. — Последвайте ме. — Помощник-капитанът вече не смяташе сламкарчетата нито за избягали домашни любимци, нито за паразити. От този момент те бяха вражески нарушители.

Втурнаха се към най-близката оръдейна кула. Един сепнат артилерист скочи, когато в контролната му каюта влетяха помощник-капитанът, главният инженер и взвод пехотинци в бойни скафандри.

Каргил провери пулта. Всичко изглеждаше нормално. Той се поколеба, после отвори капака.

Лещите и фокусиращите пръстени на оръдие номер 3 бяха изчезнали. Вътре гъмжеше от духчета. Джак ужасено отскочи — и по бронята на скафандъра му пробягаха лазерни импулси. Старши лейтенантът изруга, грабна от ръцете на най-близкия пехотинец контейнер цифоген и го пъхна в отвора. Нямаше нужда да отваря кранчето.

Контейнерът се нагорещи и през него проблесна лазерен лъч. Когато съскането стихна, наоколо се надигна жълта мъгла.