Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Михайлов отстъпи мястото си на Кутузов.
— Господин Ренър, пратете всички на борда на „Ленин“. Да облекат скафандрите си. Една от совалките ми ще дойде да ги вземе. Ще спуснем въже за цивилните, които ще се подчиняват на заповедите на пилота й. Трябва да носят достатъчно въздух за един час в космоса. Междувременно няма да се свързвате с „Макартър“. Ясно ли е?
Ренър мъчително преглътна.
— Тъй вярно.
— Няма да качвате на борда извънземни, освен ако аз не ви наредя.
— Но какво да им кажа, господин адмирал? — попита главният астрогатор.
— Кажете им, че адмирал Кутузов е параноичен глупак, господин Ренър. А сега изпълнете заповедите ми.
— Слушам. — Екранът помътня.
— Сега пък той ми чете мислите… — изохка Ренър.
— Какво става, Кевин? — попита Сали. — Вдигат ни посред нощ, водят ни тук… Сега Род не ни отговаря, а адмиралът иска с риск за живота си да обидим сламкарите. — Говореше като истинска племенница на чичо си — имперска дама, която се е опитала да съдейства на военните, но вече й е дошло до гуша.
Доктор Хорват негодуваше още повече.
— Няма да участвам в това, господин Ренър. Нямам намерение да обличам скафандър.
— „Ленин“ се приближава до „Макартър“ — небрежно отбеляза Уитбред, който гледаше през илюминатора. — Главнокомандващият го е заобиколил със совалки… струва ми се, че някой прехвърля въже.
Всички се обърнаха натам. Лафърти фокусира телескопа на катера и го включи към екраните. След малко по въжетата, опънати към совалките на „Ленин“, започнаха да се движат фигури в скафандри.
— Напускат „Макартър“ — удивено каза Стейли. Ъгловатото му лице се сгърчи. — Една от совалките се приближава насам. Трябва да побързате, милейди. Нямате много време.
— Нали ви казах, никъде няма да ходя — настоя доктор Хорват.
Юнкерът докосна пистолета си. Атмосферата в каютата се нажежи.
— Докторе, спомняте ли си какво е заповядал на адмирал Кутузов вицекрал Мерил? — внимателно попита Ренър. — Да унищожи „Макартър“, но да не допусне сламкарите да научат секретна информация. — Говореше спокойно, почти шеговито.
Министърът понечи да каже нещо. Изглежда, не можеше да владее лицевите си мускули. Накрая безмълвно се обърна към шкафа със скафандрите. Сали го последва.
След дегустацията Хорас Бери се бе прибрал в каютата си. Обичаше да работи до късно вечер и да спи следобед. Макар че в момента нямаше работа, навикът си оставаше навик.
Събуди го корабната сирена. Някой заповядваше на морските пехотинци да облекат бойните си скафандри. Той изчака, но дълго време не се случи нищо. После усети зловонието. Започна да се задушава. Смрад на машини и човешки тела — и ставаше все по-силна.
Прозвуча нова аларма.
— Пригответе се за обезвъздушаване на кораба. Всички да облекат скафандри. Пригответе се за обезвъздушаване на кораба.
Набил уплашено хлипаше.
— Глупак! Обличай си скафандъра! — извика Бери и се втурна да вземе своя. Едва след като вдиша нормалния корабен въздух, отново се заслуша в предупрежденията.
Гласовете звучаха странно. Не идваха по интеркома — някой крещеше в коридорите.
— Цивилните да напуснат кораба. Всички цивилни да се приготвят за напускане на кораба.
„А стига бе!“ Търговецът се усмихна. За първи път се случваше такова нещо. Дали провеждаха учение? Навън отново се надигна врява. Покрай каютата му мина взвод морски пехотинци в бойни скафандри и с насочени напред оръжия. Усмивката на Бери изчезна и той се огледа, за да види какво би могъл да спаси.
В коридора се появи офицер и с излишно висок глас започна да издава заповеди. Цивилните трябвало да напуснат „Макартър“ по въже. Можели да носят по една чанта, но едната им ръка трябвало да остане свободна.
„Кълна се в брадата на Пророка!“ Каква можеше да е причината за този хаос? Дали бяха взели златистия метал от астероида? Определено нямаше да се сетят за безценната самопочистваща се кафемашина. Какво трябваше да вземе той?
Гравитацията забележимо отслабна. Бери бързо събра вещите, необходими на всеки пътник, без да мисли за цената им. Пак можеше да си купи предмети на лукса, но…