Вратата на Абадон

— Името ми е Карлос Бака — представи се мъжът. — Аз съм началник на службата за охрана на „Бегемот“. Така че затворът, в който се намираш, ми принадлежи.

„Ами добре“ — помисли си Мелба.

— Та за теб. Мисля, че трябва да ни разкажеш всичко. Според проверка в архивите на ООН твоята ДНК показва, че си Мелба Кох. Но има доста хора, на които нямам причини да не вярвам и които твърдят, че си Клариса Мао. Заместник-капитанът на „Росинант“ казва, че си се опитала да я убиеш, и една руска свещенослужителка подкрепя обвиненията ѝ. Освен това един аудиотехник заяви, че си го наела да постави електронно устройство на „Росинант“. — Мъжът замълча за няколко секунди. — Всичко това да ти е познато?

Рамката на ръчния терминал бе изработена от зелен порцелан. Или може би беше емайлиран метал. Но не беше пластмасова. През средата на екрана преминаваше дълга резка, която сякаш оставяше белег на лицето на говорещия.

— Добре, какво ще кажеш за следното? — продължи той. — Докторите установиха, че имаш модифицирани ендокринни жлези. От онези, които използват терористите, когато искат да направят нещо ефектно, без да ги разкрият. И, както знаеш, не им пука, че след няколко години ще превърнат нервната си система в супа. Защото такива неща не всеки може да си позволи. Най-малкото един техник от поддръжката. Нито пък биха му притрябвали.

Беше странно да усеща как главата ѝ се притиска към пода и да гледа към лицето на мъжа, което беше под нея. Вероятно, предположи тя, това се дължи на факта, че твърде дълго време бе прекарала в безтегловност. Умът ѝ все още се опитваше да привиква с ротационната гравитация, след като бе разчитал на визуални ориентири и сега се бе натъкнал на тази визуална аномалия. Интелектът осъзнаваше за какво става реч, но тялото ѝ продължаваше да се съпротивлява.

Мъжът на екрана — беше се представил, но тя не запомни името му — стисна устни и се закашля. Влажен звук, подсказващ, че се бори с пневмония.

— Май не разбираш колко дълбоко си загазила — заговори отново той. — Тези хора те обвиняват, че си взривила земен военен кораб, и изглежда, разполагат с доста солидни улики. Повярвай ми, в ООН не гледат лекомислено на подобни неща. Те ще те убият. Разбираш ли? Ще те изправят пред военен трибунал, ще издържат да слушат адвокатите ти десетина-двайсет минути. А след това ще ти пръснат мозъка. Мога да ти помогна да се измъкнеш от това, но трябва да говориш с мен. Защото, знаеш ли какво смятам аз? Мисля, че не си професионалист. Ти си аматьор. Допуснала си цял куп аматьорски грешки и си оставила множество следи. Кажи ми, ако съм прав, и можем да започнем оттук. Но ако продължаваш да се преструваш на изпаднала в транс, не ти мърда смъртната присъда. Разбираш ли какво ти казвам?