Владетелят на кулата

— Ето. — Малесата подаде ножа на Лирна. — Няма страшно. Когато се приложи върху стомана, се пробужда единствено от контакт с кръв.

— Защо ми даваш такова нещо? — попита Лирна, без да помръдне.

— За да направиш едното от двете неща, които те виждам да правиш.

Ясно беше, че няма да каже нищо повече по въпроса. Лирна посегна предпазливо и докосна с пръст острието на ножа. Хладен метал, нищо повече.

— Никога не се разделяй с него — каза малесата, докато Лирна слагаше верижката на шията си.

— Така или иначе го нося постоянно — отвърна Лирна. — Това е единственият подарък, който истински ценя.

Погледът на малесата остана все така сериозен, но в очите ѝ припламна любопитство.

— Не си каквато очаквах. Илварек ми показваше една съвсем различна картинка.

— По-висока ли бях във виденията ти? — засмя се Лирна.

— Не, беше амбициозна. Мисълта за хората, изгубили живота си по пътя насам, не те тревожеше, гледаше на тях като на поредните фигурки върху дъската за кешет. Тази среща трябваше да те разгневи, истината за илварек трябваше да събуди в теб силна омраза, трябваше да сипеш грозни заплахи и да скъсаш договора, който сега държиш в ръцете си. Нещо се е променило в теб, Лирна Ал Ниерен. Дали не е чувство за вина, чудя се, някакво престъпление, останало встрани от полезрението на илварек? Толкова тежко престъпление, че вината, с която те изпълва, е изковала нещо ново в душата ти.

„Татко, умолявам те…“

— Подозирам — каза Лирна, — че на твоята сметка има повече престъпления, отколкото на моята.

— Вършила съм ужасни неща, за да оцелее народът ми, вярно е. Лъгала съм, подтиквала съм към развала, измъчвала съм и съм убивала. И всяко от тези престъпления бих извършила отново и хиляда пъти, за да постигна същата цел. Спомни си това, кралице, когато гледаш пламъците, спомни си и се запитай — дали бих го извършила отново?

Приближи се, взе от рафта книгата, която Лирна бе държала в ръцете си преди малко, и ѝ я подаде.

— Изнасянето дори на лист хартия от това място се наказва със смърт, но мисля, че за теб мога да направя изключение. Размислите върху божественото са особено интересни. Релтак е писал много за глупостта на догмата.

— Не мога да я прочета, не разбирам писмеността.

— И двете знаем, че е напълно по силите ти да я преведеш. Лонакският текст в договора ще ти помогне. А и моето ярко копие ще е при теб да ти помага. Тя чете отлично.

— Давока?

— Прието е народите, които живеят в мир, да си разменят посланици, нали така? Тя ще е моят посланик.

— Нейната… дипломатичност ще е добре дошла. Ще се погрижа подготвен дипломат да дойде тук по най-бързия начин.

— Както искаш. Само гледай да изпратиш жена, иначе вашият посланик ще ми поднесе цялото ви Кралство на тепсия.

— Мъжете толкова лесно ли се поддават на красотата ти?