Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Каквото и въздействие да е имал Дженкинс върху нежния пол, личният му живот не преминава толкова гладко, колкото писателскama му кариера. През 1930 година той изстрадва развалянето на годежа си с госпожица Елайза Холдсток и отказва да обсъжда подробностите публично, а накрая, през 1938 година, се жени за Вивиан Лонгмайър, племенница на директора на училището Нордстром. Въпреки почти двайсетгодишната разлика във възрастта Дженкинс смята брака си за "върховния триумф в живота ми". Двойката се установява в Лондон, където водят щастлив семеен живот през последната година преди Втората световна война. Непосредствено преди обявяването на войната Дженкинс започва работа в Министерството на информацията и се представя превъзходно на поста си — факт, който изобщо не учудва хората, които го познават добре. Както отбелязва Алън Хенеси: "Всичко, което прави, [Дженкинс] върши съвършено. Той е атлетичен, умен, очарователен… светът е създаден за хора като него".

Дори и така да е, светът невинаги се отнася добре с хора като Дженкинс. След смъртта на младата си съпруга по време на въздушно нападение през последните седмици от бомбардировките над Лондон Дженкинс изпада в толкова дълбока скръб, че животът му започва да се разпада. Той никога повече няма да издаде книга, всъщност е загадка дали изобщо е продължил да пише, както и редица други подробности от последното десетилетие от живота му. През 1961, годината на смъртта му, звездата на Хенри Роналд Дженкинс се е спуснала толкова ниско над хоризонта, че кончината му е спомената само мимоходом в същите вестници, които преди са го описвали като "гений" и 'многообещаващ". В началото на 60-те години се появява предположението, че Дженкинс извършва поредица от публично недопустими прояви, които му навличат прозвището Преследвача от пикниците в Съфък, но обвиненията остават недоказани. Незвисимо дали Дженкинс е виновникът за тези скверни постъпки, фактът, че този някога велик човек се превръща в обект на подобни спекулации, показва, че е изпаднал в дълбока немилост. Ученикът, чийто директор някога го е определил като "способен да постигне всичко, което си науми", умира без нищо и без наследник на името си. Въпросът, който не престава да измъчва почитателите на Хенри Дженкинс, е как е възможно мъж, който някое имал всичко, да бъде сполетян от такъв край — трагичио сходен с кончината на героя му Бени Бейкър, също сполетян от самотна и тиха смърт след живот, в който се преплитат любовта и загубата.