![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
По време на дългото морско пътуване до голяма степен успях да спечеля доверието на Вивиан и установихме помежду си взаимоотношения, които продължиха дълги години. Кореспондирахие си сърдечно и редовно до нейната трагична и преждевременна смърт по време на Втората световна война и макар никога да не съм била неин официален терапевт, с радост мога да твърдя, че станахме близки. Тя нямаше много npиятели: беше човек, от когото околните копнеят да бъдат обичани, обаче не създаваше и лесно връзки. Като се обърна назад, мисля, че върхово постижение в кариерата ми е фактът, че тя открито обсъждаше с мен подробности от личния свят който си беше изградила. Той беше "безопасно" място, в което Вивиан се оттегляше, щом се почувстваше уплашена или самотна, а за мен беше чест, че ми е позволено да надзърна отвъд стените".
Описанието на Кейти Елис, че повереницата ѝ се оттегля в "свой личен свят", съответства с разкази за Вивиан като зряла жена: "Тя беше привлекателна, жена, която ти се иска да гледаш, но която след това не можеш да твърдиш, че познаваш". Създаваше впечатлението, че под повърхността "се случват повече неща, отколкото изглежда". В известен смисъз тъкмо нейната самодостатъчност я прави магнетична — тя сякаш не се нуждае от други хора ". Може би тъкмо "чудатото излъчване на Вивиан като от друг свят" привлича вниманието на Хенри Дженкинс онази вечер в училище Нордстром. Или пък фактът, че и тя като него е оцеляла след блязано от тежко насилие детство и малко след това се е преместиш в свят, обитаван от хора със значително по-различен произход от нейния. "Ние бяхме посвоему аутсайдери — казва Хенри Дженкинс пред Би Би Си. — Двамата бяхме сродни души. Разбрах го още в мига, в който я зърнах. Докато я гледах да крачи по пътеката към мен, съвършена в роклята си от дантела, усетих пълнота, в известен смисъл това беше краят на едно пътуване, започнало, когато пристигнах в училището Нордстром."
Имаше и една неясна снимка на тях двамата, направена в деня на сватбата им на излизане от параклиса на църквата. Вивиан беше вдигнала поглед към Хенри, вятърът беше накъдрил воала ѝ, а младоженецът я държеше за ръка и се усмихваше към обектива на фотоапарата. Скупчените край тях хора хвърляха ориз от стълбите на параклиса и изглеждаха радостни, но снимката натъжи Лоръл. Старите снимки нерядко въздействат така и в това отношение тя приличаше на майка си. Имаше нещо силно отрезвяващо в усмихнатите лица на хората, които още не знаят каква съдба ги очаква. Още повече в случаи като този, в койот Лоръл знаеше точно какви ужасии дебнат зад ъгъла. Беше видяла със собствените си очи насилствената смърт на Дженкинс, знаеше също, че младата Вивиан Дженкинс, така прелестна на снимката от сватбата си, ще почине само три години по-късно.
Няма съмнение, че Хенри Дженкинс е обожавал жена си, направо я е боготворял. Той не крие какво означава тя за него нарича я "моята благодат " или "моето спасение" и неведнъж изразява убеждението си, че без нея животът му нямало да има смисъл. Твърденията му ще се окажат печално пророчески, защото, след като Вивиан загива по време на въздушното нападение на 21 май 1941 година, светът на Хенри Дженкинс започва да се руши. Макар да работи в Министерството на информацията и да има сведения от първа ръка за огромния брой цивилни жертви, Дженкинс не може да се примири см смъртта на съпругата си, дължаща се на толкова прозаични причина. В ретроспекция доста бурните обвинения на Дженкинс — че е налице подъл заговор за смъртта на Вивиан, че е била мишена на съмнителни изнудвачи, че иначе никога не би посетила мястото на бомбардировката — се оказват първите признаци на лудостта, която накрая ще го завладее напълно. Той отказва да приеме, че смъртта на съпругата му е нещастен случай по време на война, и се заклева да "залови хората, отговорни за нея, и да ги изправи пред правосъдието". Дженкинс е хоспитализиран след нервен срив в средата на 40-те години, но, за жалост, манията му ще го преследва до края на дните му, ще го изтласка в периферията на висшето общество и до самотната му смърт през 1961 година като отчаян и съсипан човек.
Лоръл шумно затвори книгата, сякаш искаше темата да остане затворена между кориците. Не искаше да чете повече за убеждението на Хенри Дженкинс, че зад смъртта на жена му се крие нещо повече от очевидното, нито за клетвата му да намери виновника. Беше я обзело доста настойчивото и неканено усещане, че той е сторил точно това и че тя, Лоръл, е била свидетелка на резултата. Защото мама с нейния "идеален план" е човекът, когото Хенри Дженкинс обвинява за смъртта на съпругата си, нали така? "Съмнителните изнудвачи", които се опитват да отнемат нещо от Вивиан, които са я подмамили на мястото, където е намерила смъртта си, място, което иначе не би посетила.