Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
В тъмната контролна зала Арнолд погледна часовника си. Трийсетте секунди бяха изтекли. Досега паметта трябваше да се е изчистила. Той включи главния прекъсвач.
Нищо.
Стана му лошо. Той изключи прекъсвача и пак го включи. Отново нищо. По челото му изби пот.
— Какво става? — попита Дженаро.
— По дяволите! — изруга Арнолд.
После си спомни, че трябва да включи отново аварийните прекъсвачи, преди да възстанови захранването. Щракна трите аварийни прекъсвача и затвори капака с металните фиксатори. После затаи дъх и включи главния прекъсвач.
Лампите в залата светнаха.
Компютърът изписука.
Екраните забръмчаха.
— Слава Богу — каза Арнолд и бързо се приближи до главния монитор. На екрана се виждаха множество обозначения:
Дженаро посегна към телефона, но не чу нищо. Този път нямаше дори и съскане — нищо, и толкоз.
— Защо стана така?
— Един момент — каза Арнолд. — След връщане в изходно състояние всички системни модули трябва да се включат ръчно.
— Защо ръчно? — поинтересува се Дженаро.
— По дяволите, ще ме оставите ли да работя?
— Изобщо не е предвидено тази система да се изключва — обясни Ву. — А ако все пак бъде изключена, тя решава, че някъде има повреда. Налага се всичко да се включи на ръка. В противен случай, ако някъде има късо, системата ще се включи автоматично, ще изключи, след това пак ще се включи, ще изключи и така до безкрай.
— Добре — каза Арнолд. — Готов съм.
Дженаро вдигна слушалката, започна да набира и внезапно спря.
— Божичко, вижте — каза той, като сочеше един от екраните.
Но Арнолд не го слушаше. Взираше се в картата, на която при лагуната бяха започнали да се движат множество точки. Носеха се ужасно бързо, като вихър.
— Какво става? — попита Дженаро.
— Хадрозаврите — глухо каза Арнолд. — Рексът ги е нападнал.
Хадрозаврите препускаха учудващо бързо, огромните им тела се движеха съвсем близо едно до друго. Чуваха се крясъците на възрастните, ревът на тиранозавъра и писукането на малките, които се пазеха да не ги стъпчат. Стадото вдигна голям жълт облак прах. Грант вече не виждаше тиранозавъра.
Хадрозаврите се носеха право към тях.
С Лекс на ръце Грант побягна заедно с Тим към голяма оголена скала, край която растяха високи иглолистни дървета. Бягаха с всички сили и усещаха как земята се тресе под краката им. Шумът от наближаващото стадо беше оглушителен, като рев на реактивни самолети. Той изпълваше въздуха, ушите им писнаха. Лекс крещеше нещо, но Грант не я чуваше. Най-после се покатериха на скалата и стадото ги обкръжи отвсякъде.
Грант видя огромните крака на първите хадрозаври, които препускаха край тях. Всяко животно тежеше поне пет тона. След малко бяха обвити от такъв гъст облак прах, че не виждаха нищо. Само чуваха тътена, предизвикан от огромните тела и гигантските крайници, ужасни ревове от болка, докато животните се блъскаха и се въртяха панически край скалата. Един от хадрозаврите откърти голям скален отломък, който се търкулна покрай тях и се стовари долу на поляната.
Сред гъстия облак прах те не виждаха почти нищо освен скалите. Притискаха се към големите камъни, заслушани в писъците и крясъците и в смразяващия кръвта рев на тиранозавъра. Лекс впи пръсти в рамото на Грант.
Друг хадрозавър удари скалата с огромната си опашка и остави диря гореща кръв. Грант изчака, докато шумът от битката се премести малко наляво, после бутна децата да се покатерят на най-голямото дърво. Катереха се бързо, като опипом намираха клоните, а животните препускаха около тях, вдигайки облаци прах. Изкачиха се шест метра и Лекс задърпа Грант за дрехата — не можеше да продължи. Тим също се беше уморил и Грант реши, че вече са достатъчно високо. Оттук въпреки прахта успяха да видят широките гърбове на животните, които кряскаха и се въртяха под тях. Грант се облегна на грапавата кора на ствола, закашля се от прахта, затвори очи и зачака.
След като стадото се отдалечи, Арнолд нагласи камерата. Облакът прах бавно се разсея и той видя, че хадрозаврите са се разпръснали, а тиранозавърът вече не ги гони, което означаваше, че е убил някой от тях. Сега се намираше при лагуната. Арнолд внимателно огледа екрана и рече:
— Намерете Мълдун и го пратете да иде и да провери какви са последствията.