Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Най-после слязоха на земята. Лекс изтупа дрехите си. И двете деца бяха покрити с тънък слой прах. Навсякъде около тях тревата беше утъпкана. Носеше се някаква кисела миризма и тук-таме имаше петна от кръв. Грант погледна часовника си.
— Хайде да тръгваме, деца — каза той.
— А, не — отсече Лекс. — Повече няма да вървя из този парк.
— Налага се.
— Защо?
— Защото непременно трябва да съобщим за кораба — обясни Грант. — След като не ни виждат на сензорите за движение, трябва да изминем сами целия път до лагера. Това е единственият начин.
— А не можем ли да продължим със сала?
— Какъв сал?
Тим посочи ниската бетонна постройка с решетките, където бяха прекарали нощта. Намираше се в другия край на поляната, на двайсетина метра от тях.
— Там видях един сал — каза Тим.
Грант веднага оцени предимствата. Беше седем часът сутринта, а трябваше да извървят поне дванайсет километра. Ако се движеха със сал по реката, щяха да стигнат по-бързо, отколкото по суша.
— Да опитаме — съгласи се той.
Арнолд включи на режим за визуално издирване и върху екраните започнаха да се появяват различни места от парка. Изображенията се променяха на всеки две секунди. Следенето им беше доста уморително, но това бе най-бързият начин да намери джипа, с който бе избягал Недри, а по този въпрос Мълдун беше непреклонен. Двамата с Дженаро бяха тръгнали да огледат пораженията, нанесени от рекса. След като вече се беше съмнало, Мълдун държеше на всяка цена да намерят колата, тъй като му трябваха оръжията в нея. Радиостанцията изпука и се чу глас:
— Господин Арнолд, мога ли да поговоря с вас?
Беше Хамънд. Тонът му бе заповеднически.
— А защо вие не дойдете тук, господин Хамънд?
— Не, господин Арнолд. Вие елате. Аз съм в генетичната лаборатория заедно с доктор Ву, Чакаме ви.
Арнолд въздъхна и стана от стола пред екраните.
Грант се препъна в нещо, тъй като във вътрешната част на сградата беше тъмно. Промушваше се между двайсетлитрови бидони за хербициди, ножици за кастрене на дървета, резервни гуми за джип, навита на рула телена мрежа, петдесеткилограмови чували с торове, купища кафяви керамични изолатори, празни кутии от машинно масло, електрически фенери и кабели.
— Никъде не виждам сал.
— Продължавайте да търсите.
Торби цимент, парчета медни тръби, зелена мрежа… и две пластмасови весла, закачени на халки върху бетонната стена.
— Добре де — каза той, — къде е този сал?
— Трябва да е някъде тук — отвърна Тим.
— Значи ти не си го виждал?
— Не, но предположих, че сигурно има.
Грант продължи да рови в купищата инструменти, но не намери сал. Вместо това откри някакви планове, навити на руло и осеяни с петънца плесен от влагата. Бяха на дъното на малък метален сандък до стената. Той ги разгърна на пода, като отпъди големия паяк, изпълзял между листовете. Разглежда ги доста дълго.
— Гладна съм.
— Чакай малко.
Листовете представляваха подробни топографски карти на онази част от острова, където се намираха. Според тях лагуната се стесняваше и образуваше реката, която бяха видели по-рано и която течеше на север… минаваше точно покрай птичарника… и продължаваше още половин километър до хижата за посетители.
Грант разгледа и другите листове. Как да стигнат до лагуната? Според плановете в задната част на склада имаше врата. Той се обърна и я видя в една ниша на бетонната стена. Беше толкова широка, че през нея можеше да мине кола. Отвори я и съгледа павиран път, който водеше право надолу към лагуната. Беше прокаран под нивото на земята и затова отгоре не се виждаше. Сигурно това бе още една алея за ремонт, която водеше към малък кей на брега на лагуната. А на кея имаше табела, която и оттук се виждаше ясно: „САЛОВЕ“.
— Хей — извика Тим. — Вижте какво намерих.
И подаде на Грант някаква метална кутия. Вътре ученият откри въздушен пистолет и платнен колан със стрели. Стрелите бяха само шест, всяка дебела колкото пръста му. На тях пишеше „MORO-709“.
— Браво, Тим!
Грант метна колана през рамо и затъкна пистолета в панталона си.
— Това пистолет с упойващи стрели ли е?
— Така изглежда.
— Ами салът? — попита Лекс.
— Мисля, че е на кея — каза Грант.
Тримата тръгнаха надолу по пътя. Грант носеше веслата на рамо.