Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Ще му кажа — отвърна Дженаро и излезе от залата.
Паркът
Чу се лек пукот като пращене на дърва в камина. Нещо топло и мокро погъделичка Грант по глезена. Той отвори очи и видя огромна бежова глава. Завършваше с муцуна с формата на патешка човка. Изпъкналите очи, които се подаваха зад човката, бяха влажни и добродушни като на крава. Патешката човка се разтвори и захапа няколко клонки, които растяха на големия клон, където седеше Грант. Той успя да види големите плоски зъби. При дъвкането влажните устни пак докоснаха глезена му.
Хадрозавър с патешка човка. Грант се развълнува, като го видя толкова отблизо. Но не изпитваше никакъв страх. Всички видове динозаври с патешки човки бяха тревопасни, а този тук се държеше точно като крава. Въпреки че беше огромен, изглеждаше толкова спокоен и миролюбив, че Грант не се чувстваше застрашен. Продължи да стои на клона, като се стараеше да не мърда, и наблюдаваше животното.
Причината за вълнението му бе, че той изпитваше нещо като собственическо чувство към това животно: то вероятно беше маязавър от късната креда. Фосилизирани останки именно от този вид животни Грант беше открил в Монтана. Заедно с Джон Хорнър беше първият палеонтолог, описал вида. Маязаврите имаха извити нагоре бърни, сякаш непрекъснато се усмихваха. Името им означаваше „добрата майка гущер“. Предполагаше се, че маязаврите са отглеждали малките си, докато пораснат достатъчно, та да се грижат сами за себе си.
Грант дочу настойчиво цвъртене и голямата глава се спусна надолу. Той се понаведе и видя малък хадрозавър, който подскачаше в краката на големия. Новороденото беше тъмнобежово с черни петънца по гърба. Възрастният наведе глава току над земята и неподвижно зачака, докато малкото се изправи на задните си крака, подпря предните на челюстта на майка си и задъвка клоните, които се подаваха от устата й.
Майката търпеливо изчака малкото да приключи с яденето и да застане отново на четири крака. После едрата глава пак се издигна към Грант.
Хадрозавърът продължи да яде само на метър от него. Грант разгледа двете продълговати дупки отгоре на човката. Очевидно динозавърът не надушваше Грант. И макар че лявото око гледаше право в него, хадрозавърът изобщо не реагираше на присъствието му.
Грант си спомни как предишната нощ и тиранозавърът не успя да го види. Реши да направи опит и леко се изкашля.
Хадрозавърът мигом замръзна и спря да преживя. Голямата му глава застина. Единствено окото му се движеше и търсеше откъде идва шумът. Малко по-късно, след като се убеди, че не го заплашва нищо, животното продължи да дъвче.
„Невероятно“, помисли Грант.
Лекс, която се беше отпуснала в ръцете му, отвори очи и извика:
— Ей, какво е това?
Хадрозавърът уплашено изкряка и звукът така стресна момиченцето, че то за малко не падна от дървото. Хадрозавърът дръпна главата си от клона и пак изкряка.
— Не я дразни — обади се Тим от един по-висок клон.
Малкото изцвъртя и припна след майка си, когато тя се отдалечи от дървото. Майката наклони глава и любопитно заразглежда клона, на който седяха Лекс и Грант. Изглеждаше смешна с извитите си нагоре усмихнати устни.
— Защо гледа толкова тъпо? — попита Лекс.
— Не гледа тъпо — каза Грант. — Ти просто я изненада.
— А сега няма ли да ни пусне да слезем долу? — поинтересува се Лекс.
Хадрозавърът се беше дръпнал на три метра от дървото. След малко отново изкряка. Грант реши, че се опитва да ги прогони от клона. Но динозавърът май не знаеше как да постъпи. Имаше объркан и нерешителен вид. Грант и децата почакаха малко, без да разговарят, и след минута хадрозавърът отново се приближи към клона, като помръдваше лакомо устни.
— Тая няма да я бъде — каза Лекс. — Няма вечно да стоя тук.
Момиченцето заслиза от дървото. Стреснат от движенията му, хадрозавърът отново изкряка.
„Изумително — мислеше си Грант. — Наистина не ни вижда, когато не се движим. А след миг буквално забравя за присъствието ни.“ Тиранозавърът се бе държал по същия начин. Още един класически пример за зрителните възприятия на земноводните. Опитите с жаби показваха, че земноводните виждат само движещи се обекти, например насекоми. Но ако нещо не се движи, те просто не го забелязват. Изглежда, същото важеше и за динозаврите.
Във всеки случай странните същества, които се спускаха по дървото, май плашеха маязавъра. Той изкряка за последен път, побутна малкото пред себе си и с тежки стъпки се отдалечи. След малко спря, обърна се да ги разгледа и продължи пътя си.