Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Дали пък да не те пратя в отпуска?
— Прати ме, Костя!
— Пиши молбата.
Меркулов извади чист лист и химикалка. Турецки го погледна и разбра, че не се шегува.
— Не, все пак ще поизчакам, Константин Дмитриевич.
— Няма какво да чакаш! — повиши глас Меркулов. — И бъди така добър да се подчиняваш на началника си. Без капризи.
— Добре, но след като приключим делото.
— Не! Още утре излизаш!
— По дяволите! — махна с ръка Турецки, придърпа листа, взе химикалката, позамисли се и въздъхна. — Не мога. Извинявай, Константин Дмитриевич.
— „Извинявай“ — намръщено промърмори Меркулов. — Озлобил си се ти, Турецки, с нашата работа. Нямаш жал за хората… А виж, на мене ми е жал! Ще гинат руснаци, наши братя! За такива като Павлов и Пестов хич не ми е жал! Дори със собствените си ръце бих ги…
Меркулов пребледня, хвана се за сърцето, бързо извади таблетка нитроглицерин и я сложи под езика си.
— Костя, какво ти е?! — уплашено скочи Турецки и притича до Меркулов. — Ама и аз какъв идиот съм! Да извикам лекар?
— Извикаш ли го, още утре ще прочетеш заповед за моето пенсиониране по здравословни причини. Нищо ми няма. Вече ме отпусна.
— По-добре ти да излезеш в отпуска. Замини някъде по-далече да се полекуваш, да отпочинеш…
— Къде по-далече?
— Където искаш! Чувал ли си за Анталия? Там ще идеш.
— Нищо няма да помогне, Саша. Никаква Анталия… Вече съм пълна развалина. Веднъж споменах на главния, че трябва да ми потърси заместник — изразително погледна Меркулов своя приятел.
— А-а, за нищо на света! Ако ще да ме позлати! Още съм млад. Живее ми се. По-добре да обикалям с патрулната кола! Там поне работата е с живи хора.
— По-спокойно де. Помисли си. С твоя темперамент на всяка длъжност ще намериш работа с живи хора.
— И какво каза главният? — мрачно попита Турецки.
— Одобри идеята ми. Но засега не смятам да умирам. Ще поживея още, но усещам, че вече ми е време за почивка. А в нашата „къща“, знаеш, желаещи за заместник колкото щеш, само да научат. Цяла тълпа ще дотърчи! Обаче на мен си ми нужен ти.
— Ех, Костя! — успя само да въздъхне Турецки в отговор, после се забърза: — Аз да тръгвам. Да си взема ли папката с книжата?
— Вземи я — каза Меркулов и замълча. — Знаеш ли, ти си много прав. Ще се изядат един-друг. Бога ми, ще се изпоядат! Като… паяци в буркан!
Турецки тръгна към кабинета си с мрачно настроение. Два инфаркта бе изкарал Меркулов, а третият, както бе чувал Турецки, обикновено е фатален. Той дори не можеше да си представи как ще работи без Меркулов, ако състоянието му се влоши. Костя винаги бе поемал върху себе си всички удари, насочени срещу него. Случваше се Турецки да греши, да действа рязко и безкомпромисно, а вместо него Костя се потеше пред началството и даваше обяснения. Не ще и дума, че ако го нямаше заместник главния прокурор Меркулов, нямаше да го има и старши следователя по особено важни дела Турецки. А той се смяташе за ученик на Меркулов и се гордееше с това.
Когато вече наближаваше вратата на кабинета си, Александър съгледа в коридора Саргачов, който също го видя и се забърза насреща му.
— Дошъл съм при теб.
— Влизай — разтвори вратата Турецки, пропускайки пред себе си неканения гост. — Ще пиеш ли кафе?
— Няма да откажа и нещо по-силно, ако ти се намира — отговори Саргачов.
— Само в Гърция се намира всичко! — усмихна се домакинът.
— Заповядай, седни. Чувствай се като у дома си, но не забравяй къде си!
Турецки бързо направи кафето, наля в чашките коняк и дори намери за мезе два замразени банана. След като пиха, той въпросително впери очи в посетителя си.
— Щом като планината не идва при Мохамед… — започна Саргачов, но Турецки го прекъсна:
— Стара приказка, Валера. Карай направо, без никакви планини и Мохамедовци.
— Чудя се как да започна.
— По-рано беше по-решителен. Ако искаш, мога да ти подскажа, а?
— Подскажи де — заинтригува се Саргачов.
— На твое място бих започнал така: „Дойдох при тебе, стари мой приятелю и бивш колега, по един тъжен повод. Моята благоверна съпруга пред Бога, Лариса Ивановна, ми направи сцена…“ После ще се сетиш как да продължиш, а може и да ти хрумнат доста хубави мисли.