Третият близнак [bg]

— В понеделник следобед — отвърна Берингтън и предаде разговора си с Джийни. Разказът му съвпадаше с това, което тя бе разказала на Стив. После Берингтън добави: — Още като разбрах каква е техниката й на сканиране, я предупредих, че по мое мнение това, което прави, е незаконно.

Джийни избухна:

— Какво безочие!

Куин не й обърна внимание и продължи с въпросите към Берингтън:

— И каква бе реакцията й?

— Тя много се ядоса…

— Гаден лъжец! — извика Джийни.

При това обвинение лицето на Берингтън почервеня.

Джек Бъджън се намеси:

— Моля, не прекъсвайте говорещия.

Стив не отделяше очи от комисията. Всички гледаха Джийни — не можеха да се въздържат. Той я стисна леко за лакътя, сякаш да я възпре да не скочи.

— Та той говори абсолютни лъжи! — обърна се към него Джийни.

— А ти какво очакваше? — каза Стив тихо. — Играе грубо.

— Съжалявам — прошепна тя.

— Няма за какво — каза той в ухото й. — Горе главата! Всички виждат, че гневът ти не е престорен.

Берингтън продължи:

— Тя се ядоса точно както сега. Каза ми, че можела да си прави каквото си поиска, имала договор.

Един от членовете на комисията, Тениъл Бидънхам, смръщи вежди мрачно, очевидно не одобрявайки това, че младши преподаватели споменават за договора си в присъствието на професори. Умен е този Берингтън, помисли си Стив. Знае как да обърне нещата в своя полза.

— А вие какво направихте? — Куин запита Берингтън.

— Ами… помислих си, че може да греша. Все пак не съм адвокат. Затова реших да потърся квалифициран съвет. Ако опасенията ми се потвърдяха, щях да й представя мнението на независим съветник. Ако обаче се окажеше, че това, което тя върши, е безобидно, просто щях да забравя и всичко щеше да приключи.

— И потърсихте ли съвет?

— Събитията се развиха така, че не ми остана време. Преди да успея да говоря с адвокат, Ню Йорк Таймс успя да се добере до случая.

— Пълни лайна! — прошепна Джийни.

— Сигурна ли си? — попита я Стив.

— Абсолютно.

Той си отбеляза нещо.

— Кажете ни, моля, какво се случи в сряда? — помоли Куин Берингтън.

— Най-лошите ми опасения се потвърдиха. Президентът на университета, Морис Обел, ме повика в кабинета си и ми поиска обяснение защо получавал агресивни телефонни обаждания от пресата относно изследванията в нашия факултет. Като база за обсъждане двамата с него съчинихме изявление пред медиите и повикахме доктор Ферами.

— Исусе Христе! — промърмори Джийни.

— Тя отказа да коментира изявлението — продължи Берингтън. — Отново избухна, настоя, че може да прави каквото си иска и изхвърча като фурия от кабинета.

Стив погледна въпросително Джийни и тя отговори тихо:

— Умна лъжа. Представиха ми изявлението като свършен факт.