Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбрах какво имате предвид, да.
Берингтън изглеждаше напълно объркан.
Стив застана зад стола на Джийни, така че всички да виждат нея. Беше много по-трудно да мислиш злото на някой, който те гледа с открит и безстрашен поглед.
— Професоре, позволете ми да започна от първото ви твърдение, че сте решили да потърсите квалифициран съвет след разговора ви с доктор Ферами в понеделник.
— Да?
— Вие всъщност не сте говорили с адвокат.
— Не, развилите се събития ми попречиха.
— Не сте се обаждали за час при някой адвокат?
— Нямаше време…
— През двата дни между вашия разговор с доктор Ферами и разговора ви с доктор Обел относно статията в Ню Йорк Таймс вие даже не сте помолили секретарката си да се свърже с някой адвокат и да ви определи час.
— Не.
— Нито пък сте говорили с някой от вашите колеги, за да ви препоръча евентуално името на подходящ адвокат.
— Не.
— В такъв случай вие не можете да подкрепите това твърдение.
Берингтън се усмихна уверено.
— Обаче имам репутацията на честен човек.
— Доктор Ферами си спомня този разговор много ясно.
— Чудесно.
— Тя казва, че вие не сте споменавали за никакви правни проблеми и за нарушаване на анонимност. Единствената ви грижа била дали програмата работи.
— Може би е забравила.
— Или вие не си спомняте точно. — Стив усети, че е спечелил точка и рязко смени темата. — Репортерката от Ню Йорк Таймс, госпожа Фрийландър, каза ли ви как е научила за работата на доктор Ферами?
— Ако го е направила, доктор Обел не е сметнал за необходимо да ми каже.
— Значи не сте го питали?
— Не.
— Не ви ли дойде наум да се запитате откъде знае?
— Просто допуснах, че репортерите си имат източници на информация.
— Тъй като доктор Ферами не е публикувала нищо за този проект, значи източникът може да е някой вътрешен човек.
Берингтън се поколеба и потърси с поглед помощта на Куин. Онзи се изправи.
— Сър — каза той, обръщайки се към Джек Бъджън, — свидетелят трябва да излага само факти, а не предположения.
Бъджън кимна.
— Но това е неофициално гледане — каза Стив. — Защо трябва да се свиваме в рамките на съдебната процедура?
Джейн Еделсброу се обади за първи път:
— Въпросът ми изглежда интересен и съвсем уместен, Джек.
Берингтън й хвърли мрачен поглед и тя помръдна извинително с рамене. Това бе интимна размяна на послания и Стив се запита какви ли са отношенията им.
Бъджън изчака, вероятно надявайки се някой от останалите членове да се обади и да изрази противоположно становище, но никой не проговори.
— Добре — каза той. — Продължавайте, господин Логън.
Стив едва можеше да повярва, че е спечелил първия рунд от процедурния диспут. Професорите никак не обичаха някакво си там адвокатче да им казва коя линия на водене на разпит е правилна и коя — не. Гърлото му пресъхна от напрежение. Той взе гарафата от масата и си наля вода с трепереща ръка. После отпи и се обърна отново към Берингтън:
— Госпожа Фрийландър е знаела доста повече неща, а не само за същността на работата на доктор Ферами, нали?
— Да.
— Знаела е точно как доктор Ферами търси близнаци, отгледани поотделно един от друг, използвайки медицински база данни. Това е нова техника, разработена от нея и известна само на вас и още няколко нейни колеги от факултета по психология.
— Щом казвате…
— Изглежда, като че ли информацията й излиза от факултета, не мислите ли?
— Може би.
— Какъв мотив би имал някой неин колега да клевети доктор Ферами и нейната работа?
— Наистина не бих могъл да кажа.
— Но това прилича на дело, извършено от злобен и може би завистлив съперник, какво ще кажете?
— Може би.
Стив кимна със задоволство. Чувстваше, че навлиза в ритъма на процедурата и набира обороти. За първи път си помисли, че в края на краищата може и да спечели. Не се главозамайвай, каза си той. Да печелиш точки не означава, че ще спечелиш и делото.
— Позволете ми да премина към второто твърдение, което направихте. Когато господин Куин ви запита дали някой извън университета е коментирал тази история, вие отговорихте: „Да, разбира се.“ Поддържате ли това си твърдение?