Третият близнак [bg]

38.

Джийни се събуди в белостенния си хол, легнала на черния диван, в прегръдките на Стив, облечена само с тънкия си халат за баня.

Как съм се озовала тук?

Бяха прекарали половината нощ, репетирайки за днешното дело. Сърцето на Джийни се сви — съдбата й щеше да се реши тази сутрин.

Ама как така е станало, че лежа в скута му?

Някъде към три часа тя се бе прозяла и бе затворила очи за секунда.

И тогава?…

Сигурно е заспала.

По някое време той е отишъл в спалнята, взел е одеялото й от леглото и го е хвърлил върху нея, защото го намери увито около себе си.

Обаче Стив не би могъл да има нищо общо с начина, по който тя бе легнала — с глава върху бедрото му и с ръка около кръста му. Получила се бе малко неловка ситуация — лицето й бе съвсем близо до кръста му. Бе преминала всякаква граница. Най-напред се съблече пред него, после заспа в прегръдките му! Изобщо се бе държала така, сякаш имаха отдавнашна интимна връзка.

Е, извинена съм за необичайното си държане — цялата седмица бе необичайна, рече си тя.

В началото полицай Макхенти се бе отнесъл зле с нея, после баща й я бе обрал, след това бе обвинена от Ню Йорк Таймс, заплашена с нож от Денис Пинкър, уволнена от университета и накрая нападната в собствената си кола. Чувстваше се като убита.

Там, където вчера бе ударена, мястото леко пулсираше, но нападението се бе отразило и на психиката й. Когато си спомняше борбата в колата, гневът й се връщаше отново и тя искаше да стисне тоя боклук за гърлото.

Учудващо бе, че след шока можеше да се довери, на който и да е мъж и дори да заспи на дивана с човек, изглеждащ точно като нападателите й. Но сега се чувстваше още по-сигурна в Стив. Нито един на негово място не би прекарал нощта сам с момиче, без да се опитва да я принуди да направи нещо.

Но Стив бе сторил нещо през нощта, нещо много хубаво. Тя смътно си спомни големите му ръце, които галеха нежно косата й сякаш цяла вечност, докато най-накрая тя заспа.

Джийни се усмихна и се размърда.

— Добре ли си? — попита я Стив веднага.

Тя се протегна.

— Съжалявам, че заспах върху теб. Ти добре ли си?

— Кръвоснабдяването към левия ми крак бе прекратено някъде към пет часа, но после свикнах.

Тя се повдигна, за да го вижда по-добре. Дрехите му бяха измачкани, косата — разрошена, брадата набола, но видът му бе такъв, че искаше да го разцелува.