Третият близнак [bg]

Джийни го погледна със странен поглед:

— Не я ли познаваш?

— Абсолютно съм сигурен, че не съм я виждал, но тя не сваляше очи от мен. — После се досети: — О. боже, това сигурно е жертвата.

— Лайза Хокстън.

— Нищо чудно, че ме гледаше така.

Той не можа да се въздържи и й хвърли поглед. Момичето бе хубаво, изглеждаше жизнено, дребничко и закръглено. Неговият двойник я бе нападнал, запратил на пода и принудил да прави с него секс. Стомахът на Стив се сви от отвращение. Тя бе една най-обикновена млада жена, а сега кошмарът от преживяното щеше да я преследва цял живот.

Административната сграда бе стара, но внушителна къща. Джийни го преведе през облицованата с мрамор зала, двамата минаха през врата с надпис „Стара столова“ и се озоваха в мрачна стая в колониален стил — високи тавани, тесни прозорци и дъбова мебелировка с дебели, масивни крака. Пред зиданата с обработен камък камина бе сложена дълга маса. От едната й страна седяха четирима мъже и една жена на средна възраст. В лицето на плешивия мъж, седнал в средата, Стив позна тенис партньора на Джийни, Джек Бъджън. Това е комисията, групичката, която държи съдбата на Джийни в ръцете си, помисли той и пое дълбоко дъх.

Стив се здрависа с Джек Бъджън през масата.

— Добро утро, доктор Бъджън. Аз съм Стив Логън. Говорихме вчера по телефона с вас.

Изглежда, у него се задейства някакъв инстинкт, защото изведнъж се улови, че излъчва спокойна увереност — нещо, точно противоположно на това, което чувстваше. Той стисна ръка на останалите членове и те му се представиха.

От отсамната страна на масата, в другия й край, бяха седнали двама мъже. Ниският, с морскосиния блейзър, бе Берингтън Джоунс, с когото Стив се бе запознал в понеделник. Слабичкият, с пясъчноруса коса и двуредно тъмно сако, сигурно беше Хенри Куин. Стив стисна ръцете и на двамата.

Куин му хвърли високомерен поглед:

— Каква правна квалификация имате, млади момко?

Стив му се усмихна приятелски и му каза тихо, така че другите да не чуят:

— Иди се шибай някъде, Хенри!

Куин се дръпна като опарен и Стив заключи: това копеле повече няма да си вири носа пред мен.

Той държа стола на Джийни, докато тя седне, после се настани и той.

— Е, май можем да започнем — каза Джек. — Тази процедура е неофициална. Вярвам, че всички имате копие от нея, така че знаете правилата. Обвинението е внесено от професор Берингтън Джоунс, който предлага доктор Джийн Ферами да бъде освободена, тъй като е подронила авторитета на университета.

Докато Бъджън говореше, Стив оглеждаше лицата на членовете, търсейки да открие и най-малкия признак на съчувствие. Това, което видя, не му хареса. Само жената, Джейн Еделсброу, гледаше Джийни — другите избягваха погледа й. Четирима против, един за — работата не върви добре, каза си той.