Третият близнак [bg]

— Когато бях в Харвард. Преди четиридесет години.

— Той сигурно е един от най-старите ви приятели.

— Да.

— И доколкото съм запознат, преди години заедно с него създадохте „Дженетико“.

— Да.

— Значи той ви е и бизнес партньор?

— Да.

— Фирмата в момента води преговори да бъде купена от „Ландсман“, немския фармацевтичен конгломерат.

— Да.

— Без съмнение господин Барк ще направи доста пари от тази сделка.

— Без съмнение.

— Колко?

— Мисля, че това е поверителна информация.

Стив реши да не настоява. Нежеланието му да съобщи цифрата оказа достатъчно отрицателен ефект.

— Още един от вашите приятели се е прицелил нависоко — сенатор Пруст. Както казаха по новините, той ще използва парите, за да финансира кампанията си за президентските избори.

— Не съм гледал новините тази сутрин.

— Но Джим Пруст е ваш приятел, нали? Сигурно сте знаели, че мисли да се кандидатира за президент.

— Според мен всички знаят, че той мисли да се кандидатира.

— А вие ще получите ли някакви пари от продажбата?

— Да.

Стив се отдалечи от Джийни и се приближи към Берингтън, така че всички погледи да бъдат насочени към него.

— Значи вие сте акционер, а не просто консултант?

— Доста често срещано явление е да бъдеш и двете.

— Професоре, колко пари ще направите от тази продажба?

— Мисля, че това е лично моя работа.

Този път обаче Стив реши да не го оставя на мира.

— Всеки случай според Уолстрийт Джърнъл цената, която ще платят за компанията, е сто и осемдесет милиона долара.

— Да.

Стив повтори сумата:

— Сто и осемдесет милиона долара. — След това млъкна малко, за да направи многозначителна пауза. Това бяха пари, които професорите никога не бяха виждали през живота си и той искаше да внуши на членовете на комисията, че Берингтън изобщо не принадлежи към тяхната класа и че никога няма да бъде като тях. — Вие сте един от акционерите, които ще си поделят сто и осемдесет милиона долара.

Берингтън кимна.

— Значи е имало от какво да се нервирате, когато статията излезе в Ню Йорк Таймс. Вашият приятел Престън продава фирмата си, вашият приятел Джим ще се кандидатира за президент, а вие самият ще получите цяло състояние. Сигурен ли сте, че сте мислили само за репутацията на университета „Джоунс Фолс“, когато уволнихте доктор Ферами? Или са надделели другите ви грижи? Нека бъдем откровени, професоре — вие сте изпаднали в паника.

— Разбира се, че…

— Прочели сте враждебна статия, видели сте как сделката с продажбата се стопява в далечината и сте реагирали прибързано. Ню Йорк Таймс ви е изплашил.