Третият близнак [bg]

— Как е той?

— Унил, но здрав.

— Той най-напред дойде при мен — въздъхна Джийни. — Пристигна в понеделник. Във вторник се обиди малко, защото не му приготвих вечеря. И в сряда изчезна заедно с компютъра, телевизора и стереоуредбата ми. Сигурно е похарчил всичко, което е взел за тях.

— О, Джийни, това е ужасно! — ахна Пати.

— Нали? Заключи си всичко ценно.

— Да краде от собственото си семейство! Божичко, ако Зип разбере, ще го изхвърли.

— Пати, аз имам много по-големи проблеми. Днес може да ме изхвърлят от работа.

— Но защо, Джийни?

— Сега нямам време да ти обясня, но ще ти се обадя по-късно. Говорила ли си с мама?

— Всеки ден.

— О, чудесно, така се чувствам по-добре. Един път успях да се свържа с нея, но следващия път, като я потърсих, беше на обяд.

— Трябва да изкараме мама оттам.

— Ще ти се обадя по-късно.

— Късмет!

— Джийни затвори. Забеляза, че на масичката до леглото дими чаша кафе. Това, което я изуми, бе начинът, по който Стив разбираше от какво има нужда. Неговата грижовност като че ли му бе втора природа. А в замяна не искаше нищо. Опитът й показваше, че в редките случаи, когато един мъж поставя нуждите на жената пред своите собствени, той очаква от нея да му се отплати като гейша.

Стив беше различен. Ако знаех, че има такива мъже, отдавна да съм си го поръчала, помисли си Джийни.

През целия си съзнателен живот всичко бе правила сама. Баща й го нямаше, за да я подкрепя. Майка й беше силна жена, но накрая силата й се бе превърнала в такова бреме, каквото бе и бащината й слабост. Мама имаше планове за Джийни и не искаше да се откаже от тях — щеше да я прави фризьорка. Две седмици преди шейсетия си рожден ден тя дори й бе намерила работа — да мие коси и да мете пода в „Алексис“ на Адамс — Морган Авеню. Желанието на Джийни да стане учен бе напълно непонятно за нея. „Можеш да станеш квалифицирана стилистка, преди приятелките ти да са завършили колеж“ — казваше майка й. Никога не успя да разбере защо Джийни отказа дори да хвърли един поглед на салона.

Днес тя не беше сама. Стив щеше да я подкрепи. За нея не бе от значение, че той не е квалифициран — някой разтропан вашингтонски адвокат едва ли би впечатлил петима професори. Важното бе, че ще бъде там.

Тя облече халата си и му подвикна:

— Искаш ли да се изкъпеш?

— Разбира се. — Той влезе в банята. — Ще ми се и чиста риза.

— Нямам мъжки дрехи.

Но изведнъж си спомни за бялата риза, която Лайза бе взела назаем след пожара. Всъщност тя принадлежеше на някой от математическия факултет. Джийни я бе дала на пране и сега тя лежеше в гардероба в целофанов плик. Подаде му я.

— Точно мой номер, идеално — зарадва се той.

— Не ме питай откъде я имам. Дълга история — каза тя. — Тук някъде май се мотаеше и вратовръзка. — Отвори едно чекмедже и извади синя копринена вратовръзка на точки.