Третият близнак [bg]

— Една статия в Ню Йорк Таймс далеч не е нещо, което може да ме изплаши, млади момко. Аз реагирах бързо и решително, а не прибързано.

— Но не направихте опит да откриете източника на информация.

— Не.

— Колко дни прекарахте в търсене на истината или, както е в случая, на обвиненията?

— Не отне много време…

— По-скоро часове, отколкото дни?

— Да…

— Или, казано още по-точно, по-малко от час ви е отнело, за да одобрите изявлението за пресата, в което се говори за спиране програмата на доктор Ферами, нали?

— Сигурен съм, че беше повече от час.

Стив повдигна рамене многозначително.

— Нека бъдем великодушни и да кажем, че са били два. Това достатъчно дълго ли е? — Обърна се и посочи Джийни, за да я погледнат. — Само след два часа размисъл вие сте решили да захвърлите цяла една програма на млад учен? — Болката ясно пролича по лицето на Джийни. Сърцето на Стив се изпълни с жалост, но сега трябваше да потиска емоциите. Продължи да върти ножа в раната: — Само след два часа вече сте събрали достатъчно информация, за да решите да съсипете работа, за която са отишли години упорит труд? Достатъчно, за да сложите край на една обещаваща кариера? Достатъчно, за да разбиете живота на една жена?

— Аз я молих да се защити — каза Берингтън възмутено. — Тя избухна и излезе от стаята!

Стив се поколеба, после реши да рискува с едно театрално представление.

— Тя излезе от стаята! — каза той с подигравателно смайване. — Вие сте й показали изявлението, съобщаващо за отмяната на програмата й. Никакви разследвания относно източника на информация, никаква проверка за валидността на обвиненията, никакво време за обсъждане, никаква процедура от какъвто и да било вид — вие просто сте съобщили на този млад учен, че целият му живот е съсипан… А нейната единствена реакция е била просто да излезе от стаята? — Берингтън отвори уста да каже нещо, но Стив не му даде възможност. — Когато си мисля за несправедливостта, незаконността и най-обикновената глупост, проявена от вас в сряда сутринта, професоре, не мога да си представя как доктор Ферами е успяла да прояви въздържаността и самодисциплината, необходима за изразяването на толкова простичък и красноречив протест. — Във внезапно настъпилата тишина той се върна на мястото си, обърна се към комисията и каза: — Нямам повече въпроси.