Третият близнак [bg]

Добър ход, каза си Стив. Дълбоко в сърцата си професорите, членове на комисията, ни най-малко не одобряваха факта, че младши преподавател им се е опънал. Ако по този начин Берингтън печелете симпатиите им. Но Куин побърза да придаде на цялата история по-дълбок смисъл, така че членовете на комисията да си кажат, че с уволнението на Джийни спасяват престижа на университета, а не просто наказват по-млад колега за неподчинение.

— Един университет трябва да се съобразява с общественото мнение — подчерта Берингтън. — Донорите ни дават пари, студентите минават през конкурс, за да следват тук, тъй като това е един от най-уважаваните университети в страната.

Това бе спокойна и красноречива формулировка и цялата комисия би я одобрила. Стив кимна, за да покаже, че също е съгласен с нея, надявайки се останалите да го забележат. Искаше му се да им внуши, че това изобщо не подлежи на съмнение.

— И колко изхода имахте от създалата се ситуация? — обърна се Куин към Берингтън.

— Само един. Трябваше да покажем, че не само санкционираме университетските изследователи за нарушаване на анонимността, но и да демонстрираме властта си при прилагането на нашите собствени, университетски закони. Единственият начин да направим това бе да уволним доктор Ферами. Друг изход нямаше.

— Благодаря ви, професоре — каза Куин и седна.

У Стив се прокрадна чувство на песимизъм. Куин наистина бе изкусен адвокат. Берингтън звучеше страхотно правдоподобно. Бе представил картината на разумен и загрижен човек, полагащ всички усилия да се разбере с един избухлив и нехаещ за реномето на университета подчинен. Убедителността се подсилваше и от още нещо — Джийни наистина бе невъздържана.

Само че истината не бе такава. И това бе всичко, с което Стив разполагаше. Джийни бе права, но той трябваше да го докаже.

— Имате ли въпроси, господин Логън? — попита Джек Бъджън.

— Разбира се — отвърна Стив и помълча малко, събирайки мислите си.

Фантазиите му се сбъдваха. Не бе в съдебна зала и дори не беше истински адвокат, но все пак защитаваше невинен човек срещу обвиненията на мощна институция. Шансовете бяха нищожни, но истината бе на негова страна. Точно за това бе мечтал.

Той се изправи и втренчи тежък поглед в Берингтън. Ако теорията на Джийни бе вярна, този човек трябваше да се чувства като Франкенщайн, разпитван от създаденото от него чудовище. Стив реши малко да си поиграе на тази тема, преди да пристъпи към същността на въпроса.

— Вие ме познавате, нали, професоре? — попита го той.

Гласът на Берингтън прозвуча малко притеснено:

— Май се запознахме с вас в понеделник, да.

— И знаете всичко за мен.

— Аз… нещо не мога да ви разбера.

— Подложих се на тестове във вашата лаборатория, така че сигурно знаете много за мен.