![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Трябва да взема Рога и да го занеса в кулата, преди да е станало твърде късно. Обърнах се и хукнах към Сивия. Вампирът, облегнат на кората, се опитваше да стане. Затичах се с всички сили, но ме изпревариха…
От сянката на кулата на Ордена се появи… сянка? Фигура? Силует? Знаех, че това е жив човек, но виждах единствено размито петно. Той се плъзна през огъня и снега, стигна до Сивия… Въпреки нараняванията, вампирът беше бърз, нечовешки бърз, неговата кора се взриви в мътна мъгла и изсвистя като подпалена котка, но човекът-петно се отдръпна, озова се зад Сивия и атакува. Пурпурната сфера разцепи воина на две половини, а човекът-петно, вече напълно забравил за противника си, бързо се наведе и взе моята чанта от земята.
Вятърът продължаваше да беснее и да плюе сняг право в очите ми. Не чувах нито камбаните, нито бойните рогове, нито битката. Всичко изчезна. В целия свят останахме само аз и той. Непознатият ме погледна. Беше само кратък поглед, но аз разбрах, че убиецът на Сивия ще донесе победата в Играта на единия от Господарите. Примигнах, за да махна досадните снежинки, и човекът-петно използва това, за да изчезне. Събрах смелост и отидох до лежащия на снега Сив. Както се и очакваше, вампирът все още беше жив.
— Играчът на Господаря премина на другата страна… овладя… веригата… Вие не трябваше… да вземате Рога… сега… равновесието е нарушено…
Гледах го недоумяващо и нищо не разбирах. Играчът е отказал да служи на Господаря на Сиала? Нима предсказанието на Сивите се сбъдна? Нима Танцуващият със сенки, създал Сиала, е загубил? И тогава светът замръзна. Спряха снежинките, спряха огнените езици на площада и в пламналите къщи, горящите стрели замръзнаха във въздуха, замръзнаха и воините, стиснали мечове и копия. Миг на всепоглъщащо нищо.
Ту-туп! Ту-туп! Как само блъскаше сърцето ми!
А после светът потрепери. Светът се взриви. Светът умираше. Виждах как се разпадат законите на магията, как се късат хилядолетни вериги, виждах как светът се свива към първия си, изначален ден, когато не е имало нищо от това, което сме свикнали да наричаме Сиала. Разбушувалите се морета разрушаваха страни, вулканите се пробудиха, от небето падаха звезди, изгаряйки цели градове със своя небесен огън. Портите към други светове се отвориха и в Сиала нахлуха демони и други, по-лоши от тях. Целият свят се завъртя в последен предсмъртен танц, агония, виелица от пробудили се сенки от древността. Пожари, безумства, епидемии, глад, войни и създания от мрака унищожаваха света и проправяха пътя за онзи, който толкова дълго беше чакал този сладостен миг — мига на разрушаването на равновесието. От Храд Спайн като тъмен вал, като черен поток, стъпвайки по костите и пепелта на мъртвите раси, се изливаха тези, които Сивия наричаше Падналите, а аз — птицемечките.
Закрещях. Закрещях до прегракване и светът, сякаш криво огледало, се пръсна на парченца и ме накара да се събудя…
Събудих се в пълен мрак. Беше горещо, толкова горещо, че беше трудно да се диша. Всяко поемане на дъх заплашваше да изгори белите ми дробове, очите ми направо щяха да се пръснат и намерих сили да се удивя, че все още дрехите и косата ми не са пламнали. Закрих лице с ръкав, но това не донесе желаното облекчение, все още ми беше трудно да дишам.
— Хиляди демони! — измърморих сковано. — Къде попаднах този път?
— Там, където беше два пъти и дойде отново. Не ти ли казахме, че който веднъж е научил пътя към Първичния свят, винаги се връща тук?
Ясно, отново по някакви неведоми пътища се бях озовал в света на Хаоса и отново бях посрещнат от последните три сенки на Първичния свят. Поради факта, че тук беше тъмно, така и не можех да ги видя и само чух гласовете им.
— Точно вие ми го казахте, лейди.
— Радвам се, че не си ни забравил. Здравей, Танцуващ.
— Моите почитания. Този път тук е горещо.
— Нашият свят умира, а това, което донесе тук, само ускорява агонията му.
Аз машинално протегнах ръка и напипах чантата, в която лежеше Рогът.
— Сън — промърморих с облекчение, спомняйки си видението, при което загина Сиала.