![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Ами… Разбира се — каза Никорос.
— Е, Никорос, на теб остава да опазиш пълния с документи офис. Тичай и дай работа на своя писар. Кога ще ни организираш парада?
— В девет вечерта.
— Добре, добре. Мамка му, почакай! Дали всички ангажирани знаят, че ние с Калас правим това шоу?
— Знаят го само членовете на Комитета. Нали ние ви наехме, забрави ли?
— Е, това е добре — каза Локи. — Хайде сега, чупката оттук, ще се видим довечера.
Никорос кимна, ръкува се с Джостен и излезе през главния вход.
— Какво друго… — Локи отново се обърна към Джостен. — Да. Стаите. В тези, които са до нашия апартамент и срещу него, няма да настаняваш хора. Да останат празни. Нека Никорос ти плати от партийната каса наема за месец и половина. Но ключовете за тези празни стаи ще дадеш на мен, ясно?
— Лесна работа.
Джийн изпитателно гледаше Локи. Такова бързо преминаване в състояние на бодрост и енергично правене на планове той беше виждал много пъти дотогава. В настроението на Локи обаче се забелязваха изнервеност и припряност, каращи Джийн да прехапе устни от безпокойство.
— Какво друго…
— Може би обяд? — прекъсна го Джийн възможно най-любезно. — Храна, вино, кафе? Няколко минути, в които да седим насаме, за да си поемем дъх?
— Храна може. Но да се смесват вино и кафе, е отвратително. Или едното, или другото — все едно кое. Но не и двете — каза Локи.
Джостен опита да се намеси:
— Колкото до храната, сър…
— Всичко можеш да сложиш в чинията, освен жив скорпион, и аз ще го изям. Както и… — Локи щракна с пръсти. — Сетих се какво забравих. Джостен, дали в последните няколко дни не са се появили нови клиенти? И то такива, които да виждаш за първи път? А клиенти, които остават тук дълго време?
— Сега, като го казваш… Не се вторачвай, но погледни отдясно на теб в далечния край на стаята, на третата маса пред задната стена, под портрета на дамата със забележителните „очи“… със забележителното колие…
— Виждам — каза Локи. — Да, странно място да виси там колие. Тримата мъже ли?
— Започнаха да идват от три дни насам. Ядат и пият достатъчно много, за да са си на мястото, но понякога това продължава с часове, а се случва и да се редуват, като на смени. Има и четвърти, който в момента не е тук.
— А дали са си взели стаи?
— Не. А и не сключват сделки с обикновените посетители. Понякога играят на карти, но най-често… Не зная какво правят. Нищо неприемливо.
— Би ли казал, че са джентълмени? Заради начина, по който се обличат, или заради себелюбието си?
— Е, не са без пари. Но не бих стигнал дотам да ги нарека джентълмени.
— Наемници са — каза Локи, като свали едно от по-ярките украшения, осигурено му от Никорос, и го прибра в джоба на палтото си. — Слуги. Професионални използвачи, ако не греша. Аз съм малко по-натруфен от необходимото, но иде го компенсирам, като туширам леко обноските си.
— Натруфен за какво? — попита Джийн.
— За да обиждам напълно непознати — каза Локи и разхлаби кърпата на врата си. — Човек трябва да се придържа към деликатните социални нюанси, когато осведомява някой нещастник, че е скапано копеле.
8.
— Почакай — спря го Джийн. — Ако си наумил да започнеш разправия, то аз…
— Мислих по въпроса — каза Локи. — Ти най-вероятно би ги уплашил. А аз искам да се почувстват обидени, но не и уплашени. Значи, това е моя работа.
— А искаш ли да се намеся, преди да са ти избили зъбите, или това влиза в плана ти?
— Ако съм преценил правилно, няма да има нужда — каза Локи. — Ако ли пък греша, давам ти пълното право да се насладиш на думите си „Нали ти казах!“, когато дойда на себе си, с възможност да избереш и „Тъпо копеле такова!“, ако решиш.
— Ще се възползвам от тази привилегия.
Чевръстият келнер се появи с втора чаша кафе за Джийн, който я грабна и на нейно място изсипа няколко медни монети. Келнерът кимна.
— Джостен — каза Локи, — ако се окаже, че забъркам в някаква каша уважавани клиенти, ще ти покрия загубите.
— Ще бъде страшно интересен месец и половина — промърмори Джостен.
Локи пое дълбоко въздух, издърпа пръстите си и кокалчетата им изпукаха, след което отиде до масата с тримата. Джийн остана на известно разстояние зад него, зает с кафето си. Присъствието му успокояваше, беше нещо познато, като собствена сянка.