Детето на нощта [bg]

- Хирад, бъди нащрек. - Мечът на Незнайния още почуква­ше по хлъзгавите камъни. - Хвърли се ниско напред, аз ще се заема с ездача.

- Схванах.

Незнайния вече държеше твърде късото за него оръжие с две ръце. Кавалерията не напираше с цялата бързина на конете си. И хората, и животните се бояха от противниците, които не поз­наваха страха.

- Илкар, при теб как е?

- Чудя се дали да не премина към нападателно заклинание.

- Когато се сблъскаме с тях, не и преди това.

- Тоест ей сега.

Незнайния долови колко мрачна е усмивката на елфа. По­ложението им никак не беше добро. Първите конници ги връх­литаха, оставили пролуки между конете, за да размахват сво- бодно оръжията си. Тътенът на копитата, воплите на хората и пръхтенето на животните и пред тях, и отзад бяха в пълен кон­траст с неподвижността и безмълвието на Закрилниците.

Незнайния се метна напред, вдигна меча нависоко и ярост- но нападна ездача. Хирад се гмурна под муцуната на коня, за да се изправи със скок. Кавалеристът посрещна замаха навре­ме, но държеше своя меч с една ръка и беше безпомощен - мо­гъщият удар отклони острието му и сцепи шията след рояк ис­кри, изтръгнати от плъзгането по ризницата. Конят се премет­на црезглава, убит с едно мушкане от Хирад, а човекът се пльос­на безжизнен от седлото.

Но втората редица на конницата напираше въпреки разпра­вата с първата и изтика назад Закрилниците и Гарваните. Нез­найния поемаше удари върху меча си отляво и отдясно, конете се тълпяха наоколо и той търсеше място, за да замахне добре. Чу псувнята на Хирад и видя проблясък на острие. Конят от­дясно изцвили диво. Мечът на Незнайния се заби в ризницата на ездача, който опита да завърти жребеца, за да избяга, но жи­вотното умираше и мъжът само се олюля на седлото. Незнай­ния измъкна крака му от стремената и го катурна на земята, където Хирад го довърши на секундата.

- Илкар, сега!

Магът забави отговора си един миг.

- Разпръснах щита. Гарвани, наведете се!

Незнайния го послуша и заклинанието избоботи над глава­та му - Силов конус разпиля останките от първата редица, хвърляше конете в идващите отзад, размяташе ездачи по ка­мъните.

Една кобила се вдигна на задните си крака и закачи с копито рамото и брадичката на Незнайния. Той се просна на мокрия калдъръм с облаци искри пред очите си, мечът падна настра­ни. Побърза да се обърне на левия си хълбок, видя дордоверци- те да се подреждат за нова атака и чу Хирад да крещи името му. Сега беше пред останалите и твърде уязвим, а трябваше да се пресегне надалеч за меча. Насили се да приклекне, болката про­низа рамото и шията му. Изпълзя припряно, грабна оръжието и се изправи, за да отстъпи заднешком.