Детето на нощта [bg]

Незнайния също забави крачка и със замах разсече шията на изпречилия му се кон, който се строполи с фонтан от кръв, ту­такси размит от дъжда. До него Аеб държеше брадвата, засега без да вади меча от ножницата на гърба си. Цапардоса с плоско­то конска муцуна, завъртя дръжката в дланта си и продължи движението нагоре, за да забие острието в корема на ездача, който отхвръкна назад под копитата на животното зад него.

Хирад пристъпи чевръсто между размаханите предни кра­ка на жребец и се наведе да избегне удар с меч, предпазвайки главата си със собственото оръжие. Мразеше схватките с кава­леристи - опасна теснотия и блъсканица, налитат ти отвсякъ­де, а конете могат да те смажат или стъпчат всеки миг. Но зад него настъпваха Закрилниците и той знаеше, че поне този път нищо не го застрашава откъм гърба, щом го пазеха живите бой­ни машини на Ксетеск.

Навря се между два високи коня, ръгна с лакът корема на единия и завъртя меча си наляво да пресрещне удара на другия ездач. Веднага се метна надясно, докопа куртката на конника, наклони го рязко и пак отби с меча брадвата на левия против­ник. Неочаквано десният конник се стовари на земята, Хирад свирепо разряза крака на онзи с брадвата и в същия миг подс­кочи и смаза с колене гръдния кош на падналия. Чу как ребра­та изпукаха и строши гръкляна му с дръжката на меча.

Около него мърдаше истинска гора от конски крака. Прик­лекна и се оттласна силно нагоре и напред. Зърна меча на Нез­найния да разпорва корема на дордоверец отляво, брадвата на Аеб почти откъсна главата на друг отдясно.

Ескадронът се буташе безредно и командирът изкрещя на хората си да отстъпят. Онези, които успяха, завъртяха конете си и избягаха. Закрилниците не тръгнаха след тях. Труповете на четиринадесет кавалеристи се въргаляха на камъните, но имаше и един убит Закрилник. На лявата ръка на Незнайния кървеше дълбока рана.

- Добре ли си? - попита го Хирад.

- Що за скапан меч! Изобщо не е уравновесен. Сега не се чу­дя, че Арлън никога не се е славил като град на бойци. Техните оръжейни майстори трябва да бъдат бичувани публично. - Нез­найния опипа раната си и погледна кървавото петно, изблед­няващо под дъжда. - Съсипаха ми ризата тези мръсници...

Хирад се усмихна.

- Да се подготвим за следващата атака. Аз... - Зад тях се раз­несе рев и гръмовен тропот на копита и той се озърна. Връхли­таха ги други конници от Дордовер и мнозина от Листерн. - Ама че гадост! Загазихме...

- Меко казано - кимна Незнайния. - Аеб! Ще се браним срещу тази атака. В стегнат строй, който не бива да разкъсат този път.

- Ще го направим.

Закрилниците веднага се престроиха от три редици в една, всеки само с по едно от оръжията си в ръце, и пред конницата се появи същинска човешка стена.

- Готови! - отсече Незнайния, върхът на меча му почукваше по калдъръма.