Смъртта на царете [bg]

Събранието утихна и един възрастен консул — Юлий не го познаваше — започна да рецитира встъпителната клетва. Като един всички сенатори се изправиха, за да изслушат тържествените думи.

— Ние, които сме Рим, посвещаваме живота си на мира на града, отдаваме силата си на града и честта си на неговите граждани.

Юлий повтаряше заедно с другите тези величествени слова и усети как го овладява вълнение. Сърцето на света още биеше. Съсредоточено се заслуша в темите от дневния ред и успя да остане външно спокоен, когато консулът стигна точката „Пост военен трибун да бъде присъден на Гай Юлий Цезар за действията му в Гърция“. Малцина от онези, които го познаваха, се обърнаха, за да видят реакцията му, но той не реагира, благодарен за предупреждението, което беше купил от сенатския пратеник. Реши да наеме съветници, които по-късно да му разяснят всички теми от днешната дискусия. Щеше да има нужда от опитни хора да подготвят делата, с които щеше да се заеме веднага щом получеше първия пост в политическата си кариера. Усещаше мрачна увереност, че първото му дело ще е процесът срещу Антонид, след като изземеше от ръцете му дома на вуйчо си. Аргументите трябваше да включват и публичното реабилитиране на Марий. Мисълта за това го изпълваше с огромно удовлетворение.

Лесно позна Катон по едрата му фигура, макар че не си спомняше да го е виждал при единственото си посещение в сената преди години. Сенаторът представляваше някаква огромна маса плът, чертите му като че ли се скриваха сред обилните месести гънки, така че истинският човек сякаш гледаше някъде дълбоко иззад лицето. Около него седеше котерията му от приятели и поддръжници и като съдеше по оказваната му почит, Юлий разбираше, че той е много влиятелен, както го беше предупредил Крас. Бащата на Светоний също беше там и очите им се срещнаха за миг, преди възрастният мъж да отмести поглед и да се направи, че не го е видял. След миг прошепна нещо на ухото на Катон и Юлий усети, че става обект на втренчен поглед, който изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото разтревожен. Запази безстрастно изражение, но мислено набеляза този човек като свой враг. След миг проследи как очите на Катон прелетяха и се спряха върху Помпей, когато той влезе и зае мястото, запазено му от неговите поддръжници.